БЪЛГАРСКИ ОЛТАР – стихотворения на Стоян Михайлов, Добрина Симова, Христилия Кулева, Ана Стоянова, Людмила Данова, Тодор Билчев
ОТЕЧЕСТВОТО
В сърца си ни от люлката рождена,
от ласката на майчината гръд…
С годините за всеки си Вселена –
чрез теб пулсира и кръжи Светът!
Ти – бащин дом със пеещи капчуци,
на зимни вечери и юлски пек…
Изписан говор си от сладки звуци,
с това блаженство пътят ти е лек.
За някого, Отечество си зима –
вихрушка снежна, без шейна и впряг!
Дори да си пустиня ти незрима,
с керван отвеждаш до заветен бряг!
Отечество, ти си планинска тайна –
реки, скали, пътеки и гори…
В гърдите си го носиш сам незнайно –
далеч от него страдаш и скърбиш!
Родил си се в Отечеството свое –
в живота ти е въздух, храм и път!
И огън би преминал през усое,
с Отечество да те крепи духът!
13.02.2025 г., Търговище
Стоян Михайлов
ТРЕТИ МАРТ
/в памет на загиналите за свободата на Родината/
Ден велик е той на свободата!
3-ти март-паметна и важна дата!
Тържествено в училище стоим!
Във празнична премяна до един.
Носим днес цветя на госпожата,
венец да изплетем за светла дата.
Горди със спомена, незабравим,
песни пеем за духа ни несломим!
После бодри с венеца и с цветята
отиваме във Парка на свободата.
Там стихове пред имената, светли,
рецитираме от бунтовните поети!
Добрина Симова
ТРЕТИ МАРТ
*
Трети март – пред теб
„Шипка“ коленича
и знамето целувам
*
Шипка в мъгла –
мъгла и в знанията ни
по история
*
Шипка – знамена се веят
Бяло, зелено,
червено
*
Млади и стари
китно хоро извиха –
3 март Шипка
Христилия Кулева
ПОСЛАНИЯ
Издига се луната над земята.
Белей небето, мъртва тишина.
Послания изпраща ни полето-
неразгадани древни времена.
Представям си сигналните огньове
над кули,бойници и коти бдят.
Зад крепостни стени въздишат още
душите не спокойни на отци.
Страдания и воплите вековни
дамгосали сърцата ни със меч,
и идват през мъгли със ветровете,
припомнят ни жестока, люта сеч.
Разказвайте бащи на синовете
да знаят, как земя се брани с чест,
от пепел,как Родина се издига
и, как се дава на врага ответ.
03.03.2025 г.
Ана Стоянова
БЪЛГАРСКИ ОЛТАР
България, страна славна,
родина свята и древна,
през вековете от Аспарух
до днес запазила свят дух.
Сега спомням си с възхита
историята явна и скрита,
за герои и места чутовни,
за традициите ни вековни.
За Паисий и нашата история
Славянобългарская,
написал той за прослава
и за вярата права.
Ще помним винаги с почит
на героите паметните плочи!
На традициите по дирите ще вървим,
за да може с любов да ги съхраним!
Защото народ без история
и памет за своята традиция
е като дърво без корени,
пътищата му са затворени.
Българийо, пред теб аз коленича,
като пред олтар ти се вричам
да пазя родова памет и почитам
теб, родино свята, докато ме има на земята.
Людмила Данова
БЪЛГАРИЯ НАД ШПРЕЕ
Днес март е. Трети е. А над реката Шпрее
небето нощно ритуално аленее.
Дали земята немска длъжна се усеща
небето да подпали със искра гореща
и мъничка свещичка в него да запали
за нашите борци, кои живот са дали,
за да изгрее тука, ведра, свободата,
на българина, волна, да лети душата?
небето над Шпрее, 03.03.2025
Или го всеки ден тъй слънцето изпраща,
което, алено, за лека нощ прегръща?
Не знам. Но днеска залезът тържествен беше.
И сякаш вечен огън над Берлин блестеше.
Свещичка мъничко момиченце запали,
на мъртвите борци за светли идеали.
А пламъкът ѝ литна гордо към небето
и викна: „Аз съм на България детето!”.
3.03.2025 г. 19.19 ч., Русе
Тодор Билчев
