ПОЕЗИЯТА НА ГЕОРГИ РЕЖЕВ – рецензия на Людмила Данова

Или – „Стихове и песни“ и „Невидими следи“ на Георги Режев – поезия, която е любов и светлина и път към сърцето

Чета стиховете на един талантлив творец, събрани в две поетични книги, но първо ми се иска да ви опиша изданията.

Стилни и изискани корици, цветни илюстрации, почти към всяко стихотворение. И дизайнът е на автора. Поздравления за това, а още веднъж адмирации и за неговото решение да подарява книгите си. Добрият сеяч знае, че семенцето на интерес към поезията ще намери правилната почва, когато е пожелано от сърце! Аз обаче съм разбрала, че енергообмен трябва да има, затова за баланс реших да напиша впечатленията си от книгите.

*

„Стихове и песни“ е първата книга на Георги Режев съдържа 44 стихотворения и осем песни. Първото стихотворение, обаче, е на Уилиям Бътлър Йейтс – „Мечти за небесните одежди“ и е вдъхновението на автора за тази книга.

И тази практика се повтаря и във втората книга, „Невидими следи“, където за вдъхновение авторът посочва стихове от Евтим Евтимов и Дамян Дамянов, сигурна заявка, че в книгата основна тема ще е любовта.

И така, в първата книга авторът не търси ритъм и стихотворна стъпка, а следва своя стил, защото:

Поезия,
дали това е обаянието на думите
или просто скрит във нас копнеж.
Записваш ги нейде като чернова,
очаквайки да се превърнат в любовта.

Да, магьосницата любов, която носи трепет и светлина. Та нали ние сме родени от светлина и любов! Няма как да не се обърне и Георги към тази тема, защото поетите априори са с чувствителни души. И умеят да усещат живота в детайли и да виждат красотата и светлината навсякъде. Поетите често се питат:

Какво е любовта?
…
Идва с трясък, гола и зашива ти шамар.
…
Гръм и трясък, ярък шум в мен се разрази,
в миг душата ми се подлуди.
…
любов ли бе или пожар,
който изгори ме из основи
и разруши вечните устои.

И тук думите са излишни, нали? Цветно и детайлно описание на любовта, която минава през душата и оставя своите следи.

В останалите стихотворения на Георги Режев се срещаме с други проявления на любовта и размисли на автора за раздялата, за следите, които оставяме във времето, („Следи“), за трудностите и за възкръсването от пепелта, („Феникс“), за приятелите, за страстта, за проблемът на света. Някои от стихотворенията са структурирани почти като писма, тази епистоларна поезия е с обръщение към приятеля, ама онзи, вътре в нас, който е верен душеприказчик.

Песните от втория раздел на книгата отново са за любов и раздяла, за музиката и нейния ритъм, за смъртта. И са си подредени като песни, куплет, припев…

Интересно е това, а вероятно те наистина се пеят. С една китара, в лунна нощ… Мечтание.

Още щом видях корицата на „Стихове и песни“ аз споделих с Георги, че нямам съмнения относно стиховете, включени в нея, защото подзаглавието тук е „любов и светлина“, а това са теми, които присъстват непрестанно в моето творчество.

И като доказателство за това ще завърша с едно негово стихотворение:

СЛЪНЧЕВА ПЪТЕКА

Покрай океана аз седях,
взирайки се във простора.
Слънчева пътека днес видях,
стигайки до границата на взора.
По теб искам да вървя,
Слънчев път, по път към светлина,
щастието, мира.

И едно мое любимо и емблематично стихотворение:

СВЕТЛИННА ПЪТЕКА

Светлината струи
през очите ти,
през душата ти
стига до мен…
Светлината отваря врати
и носи утеха, път, новини,
а после… остава навеки…
Но само ако намери
Любов и пътека…

Да, любов и светлина, тема, която не откривам в поезията аз, не я открива и Георги, но е много хубаво, когато имаме сходна гледна точка или по-точно намерим пресечна точка в поезията.

*

И някак съвсем естествено идва и втората книга на Режев. За мен, понеже ги чета една след друга, те са свързани, а може би втората е своеобразно продължение на първата?

Фениксът от първата книга сега отново е на първата страница и на „Невидими следи“.

Стихотворенията, послужили за вдъхновение са „Рисунка“ и „Ако знам, че обичта ще свърши“ на Евтим Евтимов, както и „Приказка“ на Дамян Дамянов!

Поетът рисува с думи приказка за обичта, за любовта, за нашите следи в историята, за България, за древността, („Ахил“ и „Орфей“), за избора, за женската сила, за мечтите, за ревността…

Повечето теми от първата книга съвсем естествено биват пренесени и развити във втората.

Авторът в някои от стиховете с деликатно чувство за хумор описва реалността, а в други изпраща лирическия герой в миналото, той е рицар, мускетар, благородник със синя кръв. А в трети талантливо описва живота като го сравнява с „градина на мечти. Тя ще бъде такава, каквато всеки си я подреди.“

Размислите на поета не спират до тук, той се опитва да погледне в бъдещето и съдбата. („Бъдеще“)

Лирическият герой осъзнава, че от съдбовния път не може да се избяга:

И кръста си ще нося мълчаливо,
с надеждата за капка светлина.

Независимо дали ще описва съдбата, природата или обичта, Георги Режев не спира да търси и да намира светлината. И това е така, защото:

Ние сме безкрайна светлина.

(из „Вечност“)

Както любовта е наша спътница от началото до края, така и светлината, вътрешна или външна е непрекъснато в дните ни. И те, любовта и светлината, оставят своите „невидими следи“ дълбоко в нас.

Колкото и да говоря за книгата ще е недостатъчно, а пък и от друга страна не би било редно да ви разкривам поетичните хоризонти на автора. Ще кажа само, че тази книга, тоест двете книги, си заслужават да бъдат прочетени. Дълбока и самобитна поезия, поднесена по един красив начин, в цветни книги, оформени стилно.

Прочетете стиховете на Георги Режев и се потопете в магията на любовта и светлината, пресъздадени със силата на словото.

И двете книги са издадени в „Литера принт“ АД – Стара Загора – „Стихове и песни“ през 2024, с помощник за дизайна Дими Узунова и „Невидими следи“ през 2025, с художник Венета Дочева, отново помощник дизайнер – Дими Узунова.

Свои стихотворения, а също и от други автори, той публикува в страничката си във Фейсбук „Огънят в мен“.

Людмила Данова