ВИК ЗА ПОМОЩ – стихотворения на Георги Режев

ДОПИР

Докосвай ме нежно
като утринна роса,
погали ме нежно с думи и слова.
Твоят допир е като експлозия от думи,
неизречени на глас.
Трепет, стон,
усмивка и безкрайна светлина.

ВИК ЗА ПОМОЩ

Викам и няма кой да ме чуе,
в отчаянието свое протягам ръка,
протягам я, но не за просия,
искам някой да стопли моята душа.

Бездомник се чувствам сред хора,
светът е поставил леден обков,
отритнат скитник дори да не бъда,
трудно ще намеря горяща любов.

Подай ми ръка, аз не прося!
С вяра продължавам да нося тази тежка съдба!
И щом днес съм за теб като просяк,
остави милостиня поне, топлина.

ОПОРА

Търся те за да си опора,
не остър камък на пътя ми трънлив.
Бъди прегръдката на входа,
радост, стих, копринен лист.
Допри челото си на мен
и сгуши се в топлината на душата ми.
Която силна е заради тебе,
в сивотата на света.
Хвани ръката уморена
и моля те, не пускай се с дъжда,
защото той от мен ще те отнеме,
като отливна вълна.

Георги Режев

Подбор: Людмила Данова