НЕОЧАКВАНО – поезия на Джанино Даскалов

ТРАМВАЙ ЖЕЛАНИЕ

В трамвай желание
пътувах без билет!
На всяка спирка
обещания раздавах
и те оставаха да чакат,
с наивната надежда
за щастлив живот!
Изтрих проблемите
на релсите застанали
със гумичка вълшебна!
Но странно пътя свърши,
за миг преди да разбера
дали наистина щастлив
все пак някога съм бил!

НАДЕЖДА

Замръзнал свят във бучка лед,
заплава в чашата ми с джина.
Предателство, любов и самота
стопяват се с оттенък на лимон!
Стоя унил пред тъмната камина,
изтръпнал от секундите бодли
в умиращото полунощно време.
Но някак в този миг на тъжен край
проплаква в яслата на календара,
денят роден с наивната надежда,
че цветната палитра на доброто
ще бъде днес и същността човешка!

СБОГУВАНЕ

Събират си багажа
студените дни!
В мръсни куфари
пълни със сняг,
вятър и кал.
Тръгват сърдити.
Ужасно сърдити
на слънцето
обедно-топло,
на мънички твари
и зелени тревички.
На мен и на теб,
захвърлили
зимните дрехи,
неволно усмихнати
с пролетни мисли
за любов неизбежна
и за малко добро,
което предстои
да направим!

В НОЩТА

Над забравени книги
в носталгия прашна,
цъка будилник
в моята стая.
На календара,
строени в редици
чакат своя ред дните!
Самотно умряла
муха на стената
безумно възкръсва
и бръмчи в тишината!
Моите мисли
разбудени в мрака,
уморено се влачат
в кръг омагьосан.
Преди отново
да потъна в съня
под леглото ми старо
долавям скимтене
от малките мои
чудовища!

ПОЛЕТ

Във прохладата на лятна нощ
понякога, сънувам, че летя
разперил ръце в звездопада!
Над малките невинни мечти
и алчните безумни желания!
Над тъмните жици-лястовичи,
и безкрайните светли редици-
човешки, прозорци-надежда!
Против всичките земни закони,
летя и събирам, мисли изгубени
за неволно добри намерения
и отлетели любовни признания.
По-тежък от своя звезден товар,
пропадам към тъмните покриви
и вярната моя, стая таванска!
Отворил очите невярващо сини,
предсънно, усмихнат въздъхвам.

Джанино Даскалов