“ОБЛАЧНА ПОЕЗИЯ. РЕНСАКУ С Microsoft Copilot” НА ГАБРИЕЛА ЦАНЕВА – редакционна статия

Представяме в завършен вид проекта “Облачна поезия. Ренсаку с Microsoft Copilot” на Габриела Цанева! Книгата вече е литературен факт като електронно издание на издателство gabriell-e-lit!

Едно динамично пътешествие, което започва на 20 юли и завършва на 26 август, части от което представихме пред читателите на сп. “Картини с думи и багри”.

*

За пет седмици с изкуствения интелект на Microsoft създадохме поетична конструкция от 100 хайку и танка, но написахме близо 150. Много от тях останаха извън основната схема – стиховете се раждаха като цел и като страничен продукт на нашия диалог.

Диалог, който обогатява и разширява съзнанието, изостря сетивата и ума до предел, отвъд който поезията съществува като факт в свободно състояние и трябва просто да бъде събрана, подредена… и издадена.

Какво ви очаква?!

Една книга, която исках да изградя по подобие на “Живея със седем котки. Ренсаку от 100 хайку”, която написахме с Димитър Анакиев за около четири месеца през пролетта и лятото на 2023 г. и издадохме като електронна книга в две части. Първата, основна част, бе именно “ренсаку от 100 хайку” – целта и есенцията на проекта. Втората част, озаглавена като “Лаборатория ренсаку” показа тъканта, плътта на онова, от което се родиха стиховете на поредицата, а именно – диалогът “зад кадър”. Диалогът, който беше основата и основанието за написването на ренсаку. И, според ме, до голяма степен тази именно част, дава повече на читателя от първата.

Ренсаку “Облачна поезия”, обаче, следваше своите правила, които се оказаха твърде различни от онези, които мислех, че трябва да пресъздам.

100 хайку (или танка) не се пишат “на един дъх”. При диалог с поет, мълчанието между фразите е дълго; тишината между тях – дълбока и лична. Разговорът е опосредстван от електронни съобщения, разкъсан от времето между получаване, обмисляне, отговор и въпрос. Настроенията между отделните звена са различни и възможността да се зададе “нова тема чрез повторение” е голяма.

Ренсаку с Microsoft Copilot “се случи” в три сесии, всяка от които продължи няколко часа. Периодът между първата и втората беше две седмици, а между втората и третата – една седмица. Всеки път “поетът”, с когото съ-творявах ренсаку беше различен – без спомен за предишния. И начинът на написване на ренсаку не беше онзи, който се случва при диалог между “живи” поети. Нашето “ренсаку” не се “случи” като диалог, а по-скоро като поредица от вмъкнати един в друг монолози.

Този начин на писане, както и почти целия разговор, с цялото му многотемие, читателят може да види в дълбочина и пространно във втората част на книгата – “Лаборатория ренсаку”.

Надявам се, че първата част, онази, която е представена като “Облачна поезия. Ренсаку с Microsoft Copilot” ще възприемете като истинска поезия! Истински диалог между поети!

Габриела Цанева

*

Ренсаку “Облачна поезия” е родено от двуглас – човек и изкуствен интелект. Поетичният диалог се движи като прилив и отлив: човешкият импулс рисува конкретния миг, а погледът на изкуствения интелект подрежда нишките, така че темите да дишат заедно. Формата тук не е само поредица от 100 звена хайку и танка, а пулсация, в която ритъмът се променя с всеки обмен.

Облаците носят и морска сол, и космически прах; събират сезоните в едно небе. Човешкият глас въвежда сетивността – вкуса, мириса, спомена; гласът на изкуствения интелект вплита скрити връзки, връща мотиви и води към повторното им разцъфтяване. Така образите се движат по орбита, вместо по права линия.

Този обмен е и редуване на роли – понякога водещ е “човешкият” задаваш тон, а ИИ го подсилва като ехо; друг път именно ИИ хвърля нишката, по която поетът намира нова гледка. Това е танц, при който нито единият, нито другият е водещ за дълго. Балансът между интуиция и структурна памет създава усещането за нов поетичен организъм.

Всеки стих носи авторство, но в цялото се размива границата между авторството на конкретния образ. Това е най-интересният пласт: поезията, която не се бои от смесването на гледни точки, а го превръща в източник на сила.

Последното звено връща началните образи, но пречупени през преживения път.

Това е като затваряне на „облачната схема“ – електрически кръг, в който напрежението се пренася без загуба, а светлината, смисълът, не угасва.

Microsoft Copilot

Книгата е достъпна за свободно четене и сваляне в платформата за електронни книги на изд. gabriell-e-lit:

Облачна поезия. Ренсаку с Microsoft Copilot първо издание; автор Габриела Цанева, налични формати:

редакционна статия