ИМПЕРАТОРЪТ НА ВАЛСА – статия на Огнян Стамболиев

200 ГОДИНИ ОТ РОЖДЕНИЕТО НА ЙОХАН ЩРАУС-СИН

Йохан Щраус е първородният син на Йохан Щраус-баща (1804-1849), композитора и диригента, прочул се със своите прекрасни валсове.

Роден е на 25 октомври 1825 година във Виена.

Започва да учи музика от детe, заедно с по-малките си братя, Йозеф и Едуард, но по настояване на баща си, е изпратен в търговска гимназия. Щраус-баща в никакъв случай не иска синовете му да станат музиканти. За щастие, майка му, Ана Щраус, го разбира и подкрепя изцяло.

Йохан продължава обучението си при изтъкнатите виенски педагози Йозеф Дрехслер и Карл Керман, които го насочват към църковната музика. Междувременно баща му изоставя семейството и го лишава от издръжка. С цената на безброй лишения Щраус-син завършва успешно музикалното си образование.

*

Деветнадесетгодишен, на 15 октомври 1844, той организира сам своя първи публичен концерт, на който дирижира и собствени творби – това са няколко валсове и полки. Успехът е впечатляващ – цяла Виена аплодира “достойния син на стария Щраус”. Ражда се крилатата фраза: “Добър вечер, Щраус-баща, добро утро, Щраус-син!”.

Само за няколко години Щраус-син става извънредно популярен не само във Виена и цяла Австрия, но и в повечето страни на Европа със своите турнета – от Париж и Лондон до Букурещ, Москва и Петербург. Революцията от 1848, която разтърсва стария континент, го вдъхновява да напише десетки маршове, валсове и полки. 

През 1849 Щраус-баща умира в разцвета на силите си, ненавършил четиридесет и пет, и синът поема ръководството на неговия прочут оркестър, с който осъществява нови големи турнета из цяла Европа и стига до Новия свят.

В програмите си, наред с мащабните симфонични опуси на Шуман, Лист, Берлиоз, Вагнер и Бетовен, той включва и своите валсове, които се радват на небивал успех.

През 1863 сключва брак с красивата оперетна прима Йети Трефц и предава оркестъра в ръцете на братята си Йозеф и Едуард. По това време се посвещава ицзяло на творчеството си и създава най- известните си валсове: “Синият Дунав”, “Виенски бонбони”,”Животът на артиста”, “Приказки от Виенската гора”,”Вино, жени и песни”, “Виенска кръв”,”Пролетни гласове”…

Паметникът на Йохан Щраус-син във Виена

Умира на 3 юни 1899 година в своята родна Виена, която му издига позлатен паметник!

*

В средата на XIX век некоронован крал на виенската оперета е Франц фон Супе /1819 – 1890/, авторът на “Бокачо”, “Хубавата Галатея” и още много  оперети, но те биват постепенно изместени от пиесите на парижанина от Кьолн Жак Офенбах, сключил  договор по онова време с големия  Театер Ан Дер Вийн.

През 1864 Офенбах се среща с Йохан Щраус-син и като оценява високо таланта му, го насочва към оперетния жанр. След немалко колебания Щраус създава първата си оперета, “Индиго”/1871/, посрещната възторжено във Виена. Успехът го окуражава и след две години се появява “Карнавал в Рим”/1873/, приета също с адмирации.

*

На следващата година той сътворява своя шедьовър, “Прилепът”.

Прочутата българка със световна кариера, съперничката на Мария Калас, Люба Велич – в ролята на Розалинда от „Прилепът“, Виенската опера

За основа на либретото на Карл Хафнер и Рихард Жене служи модната френска комедия “Часовник с камбана” от постоянните сътрудници на Офенбах Луи Алеви и Анри Мейяк, създадена по действителен случай из парижкия живот. Но за разлика от Офенбах, Щраус се отказва от сатирата и пародийността. Той решава “Прилепът” като динамичен, изпълнен с изтънчен виенски хумор, танцов спектакъл, близък до традициите на италианската комична опера. Музиката тук е много жива, колоритна. Мелодическата фантазия на Щраус-син е направо неизтощима.

Според Имре Калман, Щраус превръща оперетата в: “лека, жизнена, остроумна, празнично нагиздена и ярко звучаща музикална комедия именно с “Прилепът”.  В това безметежно ”царство на валса”, разбира се, липсват социалните конфликти и класовите противоречия, над всичко е радостта и опиянението от живота .

Тази великолепна оперета обикаля набързо музикалните сцени в почти цяла Европа и го утвърждава сред първомайсторите в жанра.

*

След “Прилепът” Щраус-син твори трескаво и почти всяка година представя ново сценично заглавие: “Калиостро”, “Метусалем”, “Сляпата крава”, “Кърпичката на кралицата”, “Веселата война”, “Нощ във Венеция”,”Цигански барон”, “Симплициус”, “Виенска кръв”, “Принцеса Нанета”, “Ябука”, “Рицарят Пасман”, “Богинята на мъдростта”…

За всички свои оперети Щраус създава прекрасна музика в завладяващия ритъм на валса – този невероятен танц, който очарова света и днес.

За съжаление, малко от тях издържат изпита на времето – това са: “Прилепът”, “Виенска кръв”, Цигански барон” и “Нощ във Венеция”.

“Цигански  барон” се счита за най-завършената му и мащабна творба, а най-поставяната, най-обичаната, безспорно, е “Прилепът”.

Причината?

Както обикновено – това са преди всичко слабите либрета, често пъти със заплетена интрига, немотивирани сюжетни ходове и недостатъчно ярко очертани характери. Самият той добре е съзнавал това и въпреки очевидните дефекти на литературния материал, композира майсторски, с нестихващо вдъхновение.

Ето какво пише той по повод либретото на “Нощ във Венеция”: “Пиесата е такава, че при цялото си желание аз не бих могъл да балансирам нейните огромни недостатъци. Това не е поезия, не е и истинска комедия. Това е просто една разхвърляна и измислена история, в която няма и грам смислено съдържание…”

*

Всичко това налага в наше време тези великолепни в музикално отношение оперети да търпят редица редакции /къде по-добри, къде по-спорни, като по-често се случва второто!/, за да бъдат представени на сцената. Но въпреки това музиката на Йохан Щраус-син остава безсмъртна.

ОПЕРЕТИТЕ НА ЩРАУС НА БЪЛГАРСКА СЦЕНА

През 1919 г. в Свободния /оперетен/ театър в столицата режисьорът Петър К. Стойчев и диригентът Тодор Хаджиев /бащата на Парашкев Хаджиев/, осъществяват първата българска постановка на “Прилепът“.

Трудно е да се преброят всички сценични реализации на шедьовъра на Щраус у нас – на сцените на София, Варна, Русе, Пловдив, Бургас, Стара Загора, а също и в: Сливен, Враца, Ямбол, Кърджали, Казанлък, Пазарджик, Ловеч, Лом… Те са повече от 40!

Втората най-играна негова оперета е „Цигански барон“, с първа реализация отново по идея на П. К. Стойчев с диригента от Италия Филипо дела Серда, премиера през 1921 – отново в Свободния театър в столицата.

Следващата постановка е във Видин /1939/, а в София са 8 – от 1949 година досега в ДМТ „Стефан Македонски“,  и още в: Ямбол, Варна, Велико Търново, Русе, Бургас, Стара Загора.

„Виенска кръв“ досега е представена в София през 1971 г. и във Варна през 1973 г.;

„Една нощ във Венеция“ –  в София с три премиери  – 1943 г., 1960 г., 1981 г.;

„Казанова“ – в Театър „Ангел Сладкаров“, София през 1932 г. с режисьор Ангел Сладкаров;

„СВАТБА ПРЕЗ КАРНАВАЛА“ – в Кооперативен театър, София, през 1932 с режисьор Карл Валнер

„Синият Дунав“ – в Театър Одеон – две премиери, през 1937 г. и 1943 г. и в Казанлък през 1976 г. в Театър „Искра“.

Огнян Стамболиев