В този нов текст Николай Петров вплита поредица от „без-“ думи в ритъм, който постепенно се сгъстява и води към едно единствено, оголено състояние — самотата. Поемата е изпратена чрез новата ни авторска функция за директно публикуване, която позволява на творците да споделят работата си още по-лесно и естествено.
САМОТА – поезия на Николай Петров
Безутешно ще се моля за затишие и сън,
безпризорната ми воля ще се сгъне наведнъж,
безметежно ще се вглеждам от прозореца навън,
безпристрастната надежда ще ми праща само дъжд,
безопасната ми стая ще прегърне ме в стени,
безусловно ще се кая до последния си дъх,
безполезната ми мисъл от света ще ме дели,
безпределно се натриса във устата хладен лъх,
безобразна ужасеност блика в немощно сърце,
безразлично престроено е небето зад перде,
безобидна безгръбначност се е впила вътре в мен –
безизвестно, многозначно изпитание и плен…
Безутешна,
безпризорна,
безнадеждна,
безпристрастна,
безпределна,
безполезна,
безусловна,
безопасна
Самота.
Николай Петров
Текстът е изпратен чрез новата ни функция за самостоятелно публикуване, която позволява на авторите да споделят творбите си директно в списанието. Радваме се, че Николай Петров е сред първите, които я използват активно. – бел. ред.
