В този поетичен диптих Албена Иванова съчетава два контрастни, но взаимно допълващи се свята – „Градина“, в която душата се преражда в светлина и цветове, и „Глътка нежност“, където крехкостта и тъгата се сгъстяват до шепот. Две стихотворения, които проследяват движението от бурята към вътрешната светлина и от студа към обречената нежност.
ГЛЪТКА НЕЖНОСТ – поезия на Албена Иванова
ГРАДИНА
Някак от бурята проглеждам
и плета си шапка на цветя.
В миг събличам старата одежда,
а в очите блесват небеса.
Старомодни тръпки и копнежи
хвърлям безразборно – ей, така.
Стоплят ме отвън лъчите, гледай –
шията окичвам с огърлица от пера.
Хората ме гледат онемели,
а душата се пречиства от студа,
отвътре светят раковини бели –
стихват ураганни ветрове.
Скъпо ми е всяко стръкче радост,
в храстите се сгушва самота,
от гърдите ми в зелена сладост
е поникнала градина от цветя!
Ще я засадя със луковици свежи,
почвата подготвям от сега,
чистя от дребнавите стремежи,
те не ми отиват на Духа!
06.03.26 г.
ГЛЪТКА НЕЖНОСТ
Треперейки от студ
в мъгла
се вглеждах,
загръщах тяло
със слана
като листо.
От мисли наранени
се убождах
и впивах взор
в попарено дърво.
Чаках във
просъница
да съмне,
умора ме издебна
и изтля,
на теб обрекох
спряла глътка нежност,
не ме ли чу,
земята цялата
осиротя…
22.03.26 г.
Албена Иванова
