Стихотворението пристига през фронтенд панела на списанието — начин на публикуване, който все повече автори избират заради неговата непосредственост и естествен диалог с редакцията. Този текст, изпратен в нощната тишина, носи свой тайнствен вътрешен ритъм: полунощен, приглушен, изпълнен с трептене между външния свят и вътрешния глас. В него каруселът на нощта и човешката ранимост се срещат в едно пространство на прошка, самота и светлина по прашинките.

ПОЛУНОЩ. ПОНЕДЕЛНИК – стихотворение на Николай Петров

“Вратите не залоствай.”

Н. Вапцаров

Полунощ. Понеделник. Притворена двер.

Светлина по прашинките. Тихо…

Постоянно притрепващ отвън карусел,

а отвътре – гласецът ти хлипа.

Не плачи! Не тъжи, че ще бъдеш сама!

Зачервена глава не полагай!

Не поливай завивките сиви в нощта,

не изгаряй печатни бумаги!

И прости ми – прости, че оставих те тук!

В паметта си живот отреди ми!

Отреди ми живот, пък макар и без звук,

и прости ми дела непростими!

Не изгаряй печатни бумаги в нощта!

Не подгизвай в сълзливи завивки!

Зачервена глава не полагай сама,

не плачи, не тъжи, не утихвай!

***

Полунощ… Светлина по прашинките. Плач.

Понеделник. Притворени двери.

А отвън, всеобгърнат от гъстия здрач,

каруселът все още трепери…

Николай Петров