АЛЕКО – стихотворение на Христо Ангелов

Да можеше сега Алеко да възкръсне,
сърцето му от мъка щеше да се пръсне,
като съзре той свойто чедо свидно, мило,
към бизнеса и към властта се устремило!

Щастливецът дали е бил щастлив?
Едва ли! Няма как да знаем!
Но Ганю бил е! Грубичък! Нахален!
Усмихнат – винаги витален.

И днес сред нас се той намира!
Но не с дисаги и мускали!
А бръснат, лъснат, парфюмиран!
Преследва свойте идеали.

Да можеше Алеко да възкръсне…
О, не! Я по-добре да не възкръсва!
Че той не би могъл да се укрие
и Ганьовият внук ще го убие.

Христо Ангелов