“АЛО, 112 ЛИ Е” – редакционен анонс

ИЛИ ЗА РАЗКАЗИТЕ НА ПОЕТЕСАТА ЛИЛИ ЧОЛАКОВА

Днес, 1.12, е денят, в който ще представим новата книга на Лили Чолакова “Ало, 112 ли е”!

Не, това не е поредната стихосбирка на прекрасната поетеса, която познаваме, а сборник с разкази.
Разкази, откъснати от сърцевината на живота – оня, който незабелязано минава край нас, който често подминаваме, забързани по пътеките на ежедневието си.

С чувствителния поглед на поет, Лили Чолакова забелязва дребните детайли, които изграждан необикновени случки и човешки съдби, забелязва и онова, скритото, което се случва на милиметър отвъд действителността – в един странен свят, който съществува – може би само в съзнанието на някои от нас, а може би – определя нишките, по които протича живота ни.

“Дълго се колебах за заглавието на книгата, но накрая избрах този разказа “Ало, 112 ли е” да и даде заглавието си… Аз го разбирам като зов за помощ, но не само в медицински аспект, какъвто е случаят в разказа, а и като зов за съпричастност, за човещина…”

Това е разковничето – зов за човещина. Всички разкази в сборника са своеобразен зов за човещина в нашия все по-дехуманизиран свят, в който човешките отношения се превръщат в онлайн общуване, а разговорите – в размяна на емотинки и лайкове в социалните мрежи.
но, нека дадем думата и на редактора на книгата – Румяна Пелова:

ТЕЛЕФОН 112

Познавам Лили Чолакова най-вече като добра поетеса. От време на време попадам във Фейсбук и на нейни бе-летристични творби, чета ги, но не съм се замисляла как човек прескача от едното в другото поприще. Сега, когато имам пред себе си сборника от събрани разкази, се убеждавам и колко добър прозаик е тя.

Случките, разказани в творбите й, не са обемни, но са изпълнени с много доброта, размисъл за нещата от живо-та, които ни съпътстват непрестанно, и една рано овладя-на мъдрост. С немного думи тя успява да изкара на повър-хността всички залегнали у човека качества. Както ще се убедите сами, в творбите й има за всеки по малко – от най-светлите страни на човешкия характер до тъмната му половина, тази страна на луната, която остава невидима за хората.

Не случайно се спряхме на заглавието от неин разказ Ало, 112 ли е? за заглавие на книгата. Замисляли ли сте се, че когато човек изпадне в безизходица, това е номерът, от който очаква помощ? Навремето старите хора са казвали в подобна ситуация „Да викаш неволята“. Ние, съвременни-те, технологично образовани хора, се осланяме на някакво неведомо чудо при нужда от помощ. И това е национални-ят телефонен номер 112. Не винаги обаче чужда намеса може да разреши обикновените ни житейски проблеми. Дори Бог ни оставя сами да достигаме до своите житейски избори без да се намесва драстично в тях. Защото това е нашият избор – добър или лош, и всеки от нас си носи отговорността за последствията му.

*

Направи ми впечатление, че част от разказите на Лили Чолакова са свързани с неотдавна отминалата панде-мия от корона вирус. Не искам да изпадам в съждения дали това беше новоразработено биологично оръжие за редуциране на населението, или появил се по естествен еволюционен път зоо вирус, но съм на нейното мнение, което високо ценя като от дипломиран микробиолог и биохимик, че вирусите, микробите и бактериите винаги са ни съпътствали и животът ни с тях е една симбиоза. Колкото вредни има от тях, толкова и полезни, без които не бихме могли да съществуваме. И че цялата паника около ковида беше преекспонирана, може би за да се влее в човечеството нова доза страх. Тук ми допадна нейното разсъждение за психологията и поведението на тълпата, което ще си позволя да цитирам:

“Тълпата е безмозъчно същество, тласкано от примитивни инстинкти, което може да направи страхотни поразии с чувството за изпълнен дълг. Тълпата е гигантс-ка вълна, която може да те повлече във водовъртежа си и да те унищожи.”

Мъдро, нали?

Мога да кажа още безкрай положителни неща за нейната проза. Но когато читателят се докосне до нея, сам ще направи своите изводи, затова няма повече да досаждам и анализирам творбите ѝ. Но мое мнение е, че в ръцете си държите един великолепен сборник!

Румяна Пелова, редактор

Ще попитате, навярно, защо е важно точно днес да представим тази книга на Лили Чолакова, която предстои да излезе със знака на издателство gabriell-e-lit?

О, без съмнение, защото действието в разказа, който й даде заглавието си, се развива на 1.12!

редакционна статия