АНАХРОНИЧНАТА ЖИВОПИС НА ЙОАНИЙ – статия на Огнян Стамболиев
ЗА ЙОАНИЙ
Всъщност рожденото му име е обикновено Иван Иванов, а византийското или елинското Йоаний е артистичният му псевдоним. Роден е на високосния 29 февруари 1968 и празнува рождения си ден през четири години, като твърди, че сега е едва на десет!
Рисува от съвсем малък, учи при прочутия русенски живописец и педагог Кирил Станчев, подготвил няколко поколения днес изявени творци от силната русенска школа.
Твърди, че освен него има и други учители: от древните Апелес, Паразий от Ефес, Хермоген, Теофилус, а след тях Арнолд Бьоклин, Джорджо Де Кирико… Техниката му е много оригинална, почти непозната у нас. От далечния VII век!
Ето какво споделя за нея: „Алхимичната техника, която използвам, е описана в трактата „За прозрачната живопис“. Върху дърво се прави също така живопис, наричана „прозрачна“ или „translucida“. От някои тя се нарича „златоцветна“ или „aureola“. При нея всички бои могат да се стрият с масло и да се полагат върху дървени дъски, но само върху такива, които могат да се изсушат на слънце…“
Ефектът при него е поразителен!
*
Йоаний се определя сам като „художник-анахронист“, като под това разбира преди всичко способността да мислиш самостоятелно, като допускаш и цитирането или влиянието на старите майстори и техните стихове и специфични техники, но в друг контекст. Според него анахроничната проблематика е в латентно състояние по време на изкуството през целия ХХ век и се преражда благодарение на постмодернистичните рефлекси особено през 80-те години.
Тук особено силно е влиянието на италианеца Джорджо Де Кирико, който от 1920 година, след метафизичния си период се обявява за „класически художник“…
Както се вижда от новата експозиция на Йоаний в обновената зала-фоайе на прекрасното Доходно здание в Русе, неговите картини са по-скоро лични описания, изградени върху основата на наслоявания на взети назаем маниери от големите майстори на класическата западна живопис, които от своя страна са ги взели от античните художници.
*
Всъщност, тук става дума за диалог между две фикции, които се преплитат взаимно. Културата му е огромна – интересува се от литература, философия, езотерика, музика, история на религиите, театър…
Йоаний е от творците, които непрекъснато експериментират, не могат да стоят на едно място. Той непрекъснато търси нови форми и средства за изява и себеизразяване: инсталации, португалски корк, календари, карти за игра, карти таро, пърформанси…
Интелектът на този оригинален художник-ерудит, без съмнение е аналитичен. Но той се увлича и от необичайното, мистериозното, които, както е известно, нерядко надхвърлят границите на Битието и Съзнанието.
В този аспект ми напомня до известна степен за Мирча Елиаде, прочутия румънец, когото чета и превеждам с удоволствие. Оказа се, че и за Йоаний, Елиаде е любим автор…
*
А ето и любимият анекдот на Йоаний:
Аукцион в „Сотбис“. Продава се миниатюра на Рафаел, 6 на 9 см., на цена 3,5 млн. евро, чукчето удря:
– Продадено на господина с дебелия врат и златните синджири.
Мутрата от бившия СССР се отдалечава малко и вдига телефона:
– Шефе, купих картичката, сега отивам за подарък.
Огнян Стамболиев
ЗА КАРТИНИТЕ НА ЙОАНИЙ
За първи път представихме пред нашите читатели Иван Иванов – Йоаний чрез илюстрациите му към книгата на Любчо Иванов “Бащата на нещата” в публикация от бр. 1/2023. Неговите изчистени, минимистични графики улавят духа и дават простор на въображението отвъд текста, сам по себе си абстрактно осъзнаване и път към “Пътя” на Лао Дзъ.
В избраните тук от Огнян Стамболиев картини виждаме един друг Йоаний – художник, чиято плътност на изразяване поразява с втъканото в нея многообразие на похвати и идеи.
Женската фигура е изобразена с мекота и изящество – лицето ѝ е спокойно, почти медитативно. Начинът, по който е нарисувана върху дървена повърхност, придава усещане за устойчивост. Композицията е почти театрална – фонът е декор, който дава контекст на фигурата, като подчертава нейната откъснатост и самота.
Геометричните мотиви по тавана създават усещане за древност, културна памет и сакралност. Контрастът между меките черти на жената и суровата текстура на средата, която обитава е много силен – сякаш тя е пазителка на това място.
Картината излъчва спокойствие и сила.
Има нещо много интимно в начина, по който фигурата е поставена – като че ли наблюдава, но и закриля. Кого? Зрителя, художника, или онова, което не виждаме?
А ето и следващият образ.
Един и същ ли е моделът?! Или е представата на художника за онази, в която е въплътена неговата история?
Фигурата е изобразена с удължени крайници, в изящна, почти ембрионална поза, която навява мисли за раждане, преход, или дълбока интроспекция. Но има и нещо повече – лицето, обърнато към зрителя в полуанфас, което гледа назад, се раздвоява. Това създава усещане за уязвимост, разпадане и търсене.
Но картината е и акт на сливане. Женската глава с главата на животното се вглеждат и почти докосват. Още една препратка към митологията – сатир и нимфа?! Или символ на архетип: инстинкт, сила, жертва. А тялото? То е голо, но не еротично – по-скоро е символ на чистота, уязвимост и стремеж към бягство. Лишена от опората на околната обстановка, голотата изпъква още по-ярко върху лишения от форма фон, върху който реалността се размива.
Но именно тази изчистеност създава драматично напрежение, което може да се тълкува като страст, болка, отчаяние, вътрешен хаос.
Емоционално въздействие Картината носи усещане за самота, но и за интимност. Позата на фигурата – свита, почти като в ембрионално състояние – навява мисли за раждане, преход, или дълбока интроспекция.
Триптихът, като форма, носи усещането и силата на разказ – три сцени, три аспекта на едно цяло. Централната фигура на жената върху коня е като героиня от мит – свободна, силна, но и загадъчна. Лъкът ѝ подсказва за лов, защита или стремеж към цел. Може да се разглежда като препратка към мита за амазонките. В левия и десния панел са представени човешки взаимоотношения. Лявата сцена, с двете оголени фигури в симетрична поза напомня на танц или ритуал – може би израз на баланс, доверие или сливане. Дясната сцена е по-напрегната – жената върху животинския мъжки образ създава усещане за доминация, но и за борба между инстинкт и разум. Може да се тълкува като алегория на човешката природа – дивото и съзнателното в постоянен диалог и конфликт.
Цялата композиция е наситена със сюрреализъм и митологични препратки.
Тъмните тонове и драматичните светлосенки засилват усещането за вътрешно напрежение. Един разказ за сила, уязвимост, трансформация. Но всяка сцена може да се разглежда и като отражение на вътрешния свят на твореца, или като неговата представа за архетипите, които живеят във всеки от нас.
В заключение може да се каже, че в представените картини им дълбочина, смелост и изразителност, в която можем да намерим истинската същност твореца!
текст: Огнян Стамболиев, Габриела Цанева
картини: Иван Иванов-Йоаний
