“АНИМА-ПРИЗРАЦИ” НА АЛЕКСАНДЪР БАЙТОШЕВ – редакционен анонс

В галерия книжарница София Прес на 27 февруари от 18 ч. ще бъде открита новата изложба на поета-художник Александър Байтошев. Очаква се вернисажът да продължи 2 часа, а графиките ще са изложени до 15 март.

Анонс за събитието може да се намери както в сайта на домакините, така и в сайта на СБХ.

Ето как представят автора и най-новата му изложба организаторите и кураторите:

“Болката и красотата – това са източниците на вдъхновение за Александър Байтошев.
Заглавието на изложбата “Анима – Призраци” ни отвежда към два изначални демона, борещи се в автора. “Анима” е интуиция и чувствителност. Съзидателна сила. “Призраци” – първичност и смърт.

Графиките в изложбата отразяват разбирането на художника за страстта и гибелта, Ерос и Танатос. Байтошев се движи между двете противоположни сили – въжеиграч, крепящ се над бездна.

Портретите и голите тела на жени са личното кредо за красота на художника-съзерцател. Медитации и движения, породени от опита за близост с другия.

Графиките „Призраци” – сюрреалистични предсказания, назоваващи нагон, близък до унищожението и съпътстващото го ново начало.

Дигиталните графики, представени в изложбата, са магнетични, първични образи, създадени в аскетизма на ателието. Вътрешната пещера на художника.“

Това ли ще види зрителят? Ще усетим ли диханието на надсетивното присъствие на Демона? Ще усетим ли хармонията между двата свята; между полюсите на нашето съзнание; между съзнаваното и несъзнаваното? Ще стигнем ли Отвъд?

Може би, за да разберем по-добре графичното изразяване на художника трябва да надникнем зад рамото на поета:

ХРАЛУПА В СНЕГА

Бялата мечка захапа луната.
Ескимосите търкат ръце.
Пингвините ближат пера.
Изгря големият глетчер.
Всички риби
изплуваха на брега.
С пораснали крака
запътиха се към изгрева.
Всичко видях,
докато сънувах.
Образи, рисувани
по ивици от сняг.
Ушите ми замръзнаха
от топлите видения
на бели мечки,
старци ескимоси,
отплавали
към непознатото.

Когато паля огън
в снежната си къща
всичко капе.
Събуждам се
с очи, блеснали от пушека.
Не им вярвам на измамниците.
Знам, че почернялата
черна дупка ще се разтопи.
Тогава всичките пингвини
ще изчакам,
неподвижен като сталактит.

Александър Байтошев, LiterNet, 23.04.2016, № 4 (197)

ЗА АВТОРА

Александър Байтошев е български поет и художник. Роден през 1983 г. в София. Завършва Националната художествена гимназия за изящни изкуства “Илия Петров”. Печели едногодишна стипендия за обучение по изкуство и дизайн в “City of Bath College”, Великобритания. Дипломира се в специалностите “Семиотика и педагогика на изобразителното изкуство” (СУ “Св. Климент Охридски”, 2008) и “Графичен дизайн” (Нов български университет, 2011). 
Публикува поезия в сп. “Пламък”, “Страница”, “Море”, “Съвременник”, “Drunken Boat”, “Литературен вестник”, “LiterNet”, “Public Republic”, “Кръстопът” и др. Носител на специалната награда за поезия на “Литературен вестник” (2012), наградата на Академия “Liber” (2015) и Националната награда за нова българска поезия “Николай Кънчев” за книгата си “Свещената гора” (2020). Номиниран за наградата “Иван Николов” (2020). Негови стихотворения са превеждани на английски, италиански и немски език. Автор на стихосбирките: “Прах и драскотини” (2012), “Кучета” (2014), “Чучело” (2018) и “Свещената гора” (2020).

Член на СБХ, секция „Графика и илюстрация“. Доктор по „Методика на изобразителното изкуство“, СУ „Св. Климент Охридски“. От 2015 година е художник на „Литературен вестник“. Илюстрирал книгите на Тома Марков, Иван Христов, Дьорд Петри, Ото Толнаи, Димитър Новков, Миглена Николчина.

редакционна статия

източници: Галерия-книжарница “София Прес”, СБХ, LiterNet