Поредицата „Безсъници в здрача“ на Христилия Кулева събира тристишия, писани в различни години – от 1994 до 2026 – и превръща личната памет в историческа карта. Това са хайку, тежки и концентрирани, изпълнени с горчивина, болка и разочарование, но и с онзи вътрешен пламък, който не позволява на човека да се примири. Решението да авторката да добави дати към стиховете „дава котва“; те превръщат отделните тристишия в свидетелства за време, в което свободата, надеждата, гневът и страхът се редуват като светлини и сенки. Това не са случайни мисли, а литературни фрагменти на епохата, събрани в кратката форма на хайку, която тук звучи като политическа и човешка диагноза.

БЕЗСЪНИЦИ В ЗДРАЧА – хайку цикъл на Христилия Кулева

*
Галопират коне
гриви развели –
СВОБОДА! (19.03.1994)

*
Петолъчка се люшка в небето
Радев със вдигнат юмрук
В разбъркано време живеем (08.07.2020)

*
крещящите „мутри вън“
носят мутрите
в душите си (05.2021)

*
На изток ли българино?
Нямаш ли историческа
памет? (05.2021)

*
днес по улиците
скачат зи-тата
неформалната армия на Радев (1.12.2025)

*
джензи поколение
дано не ни загроби
с червена философия (1.12.2025)

*
танк на пиедестал –
благодарност, или спомен
за руски ботуш (2.12.2025)

*
отново топкаме
топката, но пак
ще я пратим в ъгъла (2.12.2025)

*
„врагът на моя враг
е мой приятел“
българите сме наопаки (2.12.2025)

*
следващата на
прицел ще е
България… (2.12.2025)

*
изгря светлина
в душата ми – води ме
през мрака (15.12.2025)

*
не искахте украинците
да ви видим сега
с пакистанците… (24.01.2026)

*
българинът по-далеч
от носа си не вижда
къде си Пинокио? (3.04.2026)

Христилия Кулева