БЕЗСЪНИЕ – импресия на Николай Николов
Малко преди да заспя, в онова полубудно състояние на мозъкът, когато чуваш собственото си хъркане, но все още възприемаш рекламните послания които телевизията ти изпраща, ми се полусъни – това е нещо като полусън, полуреалност. Прозрях, че земята е всъщност съвсем жив организъм.
Приливите и отливите са дишането й, подпочвените води са кръвоносната й система, езерата с нефт са лимфата, горите са космите й, реките – потта, а блатата – съответно сополите, земетресенията – коликите на стомаха, а вулканите – признак на чревно разстройство.
Ние, хората, сме паразити, които унищожават космената й покривка, съответно кожата й се покрива с екземи и слънчеви изгаряния, източваме лимфата и кръвта й, а тя, горката, става все по-податлива на разни вируси, които пристигат с метеорити от космоса.
Дори правим ядрени опити – вероятно с цел да я отървем от констипацията.
*
На територията на Азия един титан седи в бункер и планира елиминацията на паразитите, които са налазили майката земя и дори Господ Бог го държи за ръката – в лицето на православната патриаршия, доколкото тя изпраща послания на целият свят.
Светът, (онзи на останалите паразити) трепери пред мощта на титана и се свива в ъглите на срама си.
Представете си да сте плъх, появил се в разгара на банкет върху масата с ордьоврите!
Какви реакции само, а? Или хлебарка, изпълзяла от блюдото с норвежката сьомга!
Или муха в супата?
Може би само в Индия ще ви посрещнат с ококорен оптимизъм, като важна съставка в диетата си.
*
После ми се полусъни Америка. Там един мазен подпухнал дядка с мания за величие се чуди как да открадне петролните кладенци на Венецуела, а в същото време – как да се спазари с титана от Азия, без да раздразни много Китайския тигър. Обаче не забравя, че ще строи курорт в Газа с парите, които ще вземе от митата, но преди това трябва да вземе и нобеловата награда за мир и така засега само торпилира лодки, натоварени вероятно с кокаин, но не съвсем сигурно, защото когато те тресне ракета за няколко милиона, нищо не остава, най-вече доказателства.
*
Полусънието ми се изпари и парещ гняв завъртя червени кръгове пред очите ми. Разбрах, че не е никакъв сън, ами най-магнитската реалност това, което докато съзнанието ми е полусънувало, очите ми са виждали.
Не на омразата! И как да останеш добър християнин, който прощава на враговете си? Къде е любовта? Колко струва? Къде остава онази божествена искра, с която всеки се раждал?
Дяволът ли е седнал на земния трон? Към това ли вървим? 1984?
Един безкраен конфликт, война без победители, врагове навсякъде, ние срещу тях?
Не на омразата? Колко ли ми е заврял вече чайникът?
Не можах дори да полусъня повече. Нито пък съвсем да заспя. Облякох се и отидох на площада при другите, които не можеха да спят.
Николай Николов
