БЯХ – Десислава Стоянова

БЯХ – поезия на Десислава Стоянова

Дърпа ме студът, дърпа ме светът,
разпъва ме и не пита защо не знам.
В сенките мълчи утихнал в мен градът,
който съм градила от началото до там …
Аз ли съм това, пръстите ми се докосват,
с другото ми аз отвъд езерната плоскост?
Очите на живите с вина озъбена жигосват,
а дланите ми стискат своята коварна кротост …
Какво съм дала и какво съм взела до сега?
Дали трябва да тежи този користен въпрос?
Обзема ме от някъде неистова тъга,
измервам твърдостта си по скалата на Моос …
Нима съм нанос, камък неодялан?
Нима съм като охлюв от черупката изваден?
Нима? … Животът ми от жаждата окалян,
стърчи като израстък от съмнения прояден.

Копнеж по някакво миражно чувство,
ме тегли все навътре под водата,
отдавам му се с пияно словоблудство,
последвала на жаждата искрата …
Така оставила на пътя бреме, стреме и самар,
търча все гола и стрелите слънчеви ме гонят,
дали съм демон или съм Божи дар,
само ветровете скупчени накриво ще отронят …
Отровена в собствената си избрана локва,
те търся, търся те любов, но стените са големи
и жабата ми гръмва, а не скоква,
когато сблъска се с житейските дилеми …
Ти си там и все повече се отдалечаваш,
аз плащам, плащам, плащам всеки път,
ти Юда си и винаги сърцето ми предаваш
и обричаш сънищата ми на студ …

Не знам къде съм в огледалния си и кубичен свят,
строя си пътища и скачам на въже по тях,
може би ръцете ти от стените ще направят необят
и ще си спомня, че обичах някога и жива бях!

Десислава Стоянова – liulina

Author: gabriell-e-lit

"Картини с думи и багри" - списание за литература и визуални изкуства е издание на Издателство gabriell-e-lit, регистрирано на 6 декември 2018 г. от д-р Габриела Цанева.

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *