БУФЕР – поезия на Виолета Цолова

Аз бях буфер
между ръждясалите вагони на миналото
и ръждясващите вагони на бъдещето.
По волята на съдбата или поставена
от неизвестен върховен предводител,
мълчалив и мрачен
със своя избор на време
или неясната случайност на oнова,
което трябва да се случи.
Без някой да ми каже, подозирах,
но не успях да се спася
от синините във душата,
ударите предпазващи от сблъсък и
начупване на пътя.
Мълчанието, стягането на сърцето,
страхът в очакване на злото –
с две-три думи,
молех неяснотата да се възвиси,
да не вгорчава майчиното мляко.
Така във мен се настани небето
и заедно с морето се превърнаха
в синя кръв.
Сега дълбоко напоявам
умореното си време.

Виолета Цолова