ЧЕРЕШОВИТЕ ВОДИ НА БЪЛГАРСКАТА ТАНКА – Людмила Данова – отличие за цялостно представяне

Две танки

Чакам лятото
с боси крака на пясъка,
и повдигам се
на пръсти да го видя,
слънчев лъч огря Света…

*
Пчелите пак излизат
щом слънчев лъч напече
земя и небе,
щом цвят пак се разтвори,
медът с любов се бере!

НА ТРЪГВАНЕ, танка проза

Тръгва си лятото, къдрокосо и босо, с житени плитки, с торбичка с шевици през рамо, пълна с ябълки златни и песен на птички, с билки уханни. Тръгва си лятото, а от торбичката пада на пътя му кълбо пъстро и нишката се разплита… търкулва се надолу по хълма, но една шипка го спира. Отива си лятото… С поглед обгръща земята ни пъстра. И ведра усмивка на лицето се пръска, а после с глас на звънчета отеква далече твърдо изречено – аз пак ще се върна! Гората подема го – пак ще се върне… Полето приглася – то пак ще се върне… И ручеят бистър звъни и не спира – ще се върне пак, пак ще се върне….

Лятото скъси
нишката на дните ни
и подгони я,
златната ябълка на
живота към вечността

ПЪЛНОЛУНИЕ, ренсаку

Луната, като
прясна пита на софра
се търколи на
небето тази вечер,
среброто й в косите ми.

*
Луната, бяла
е сребърна монета,
блести ми в прозореца
и нашепва приказки
за любовта ни святата…

Людмила Данова