ЧЕРЕШОВИТЕ ВОДИ НА БЪЛГАРСКАТА ТАНКА
АЛЕКСАНДЪР АЛЕКС. ДЪБНИШКИ
РАЗДЕЛ “ТАНКА ПОЕЗИЯ”
потни копнежи
бистри капки се стичат
по черешите –
със очите ги търся,
със устните намирам
чезне на глътки
моята чаша с вино,
а огромният
грозд на желанието
шепне думи за сладост
РАЗДЕЛ “ТАНКА ПРОЗА”
ЧЕРЕШОВА МАГИЯ
капка роса –
утринен лъч я води
от плод към листо…
ту рубин,
ту изумруд…
Денят бе започнал от сутринта с палеща горещина, когато тя се покачи на черешата с кошница в ръка. Вътре в огромната листната корона бе още прохладно, а листата правеха светлината перлено сребриста. Този цвят преминаваше не само върху бялата ѝ като туника рокля, но и върху лицето и цялото ѝ тяло.
Дриада като да бе излязла от гората, помамена от сладкия аромат на зрял плод. Обичките от череши на нейните уши още повече засилваха тази илюзия.
А и илюзия ли бе тя наистина? Кошницата ѝ се пълнеше бързо, а заедно с това вадички бистра като вода пот се стичаха по тялото ѝ.
Помогнах ѝ да слезе при мен на земята и очите ми грабнаха още две череши, очертали се под залепналата от потта по тялото рокля. Тя го усети с някаква вродена интуиция и постепенно цветът на плода обхвана лицето ѝ. Инстинктивно се пресегнах и от кошницата, притисната до нейните гърди, взех две череши. Едната остана в ръката, а другата поеха устните ми. Не смеех да я стис-
на със зъби от неясен страх да не причиня болка. Независимо от това, аромат и сладост изпълваха с опиянение цялото ми същество.
Тъй властни бяха нейните череши.
„О, нека твоят взор – ту в плахост мила,
ту в блясък горд, като сърна игрив,
слепящ със чар, пленяващ с млада сила
над моя стих блести дълбок и жив!“
Джордж Гордон, лорд Байрон, Странстванията на Чайлд Харолд
череши,
сладки като свян
на погледната девица
сатир тъй нявга
флейта сътвори
РАЗДЕЛ “РЕНСАКУ”
УСТНИ
ТОЙ:
Череши –
бликва от твоите устни
аромат на ручей червен.
Замаян се дави
взорът ми в него.
ТЯ:
Ще посея с устни
черешова костилка.
След време
дриада в дървото
ще е поселил дъхът ми.
ТОЙ:
И пак
ще са устни,
и пак ще е сок.
И пак са череши
твоите взори.
Александър Алекс. Дъбнишки, гр. София
