ЧЕРЕШОВИТЕ ВОДИ НА БЪЛГАРСКАТА ТАНКА

АННА ДИМИТРОВА

ГРИВНАТА, танка проза

Слънцето изтръска мокри коси. Погъделичка брега. Той се протегна сънливо и се загледа в сребристите гребени на вълните. А те се надпреварваха да разказват сънищата си за морски чудовища, за подземни пещери и замъци.

Време за улов. Очите ми хвърлят рибарски мрежи. Ненаситни са. Залагам и въдици по пустия бряг. Дебна в очакване. О, колко щедро е морето! Пълни мрежите с улов. Разноцветни камъчета проблясват. Вълните са ги шлифовали до съвършенство в различни форми. Смесвали са цветове от палитрата на слънцето и са ги нашарили с преливащи багри от дъгата. Миди , захвърлили своите одежди на брега като бели булчински рокли. Зелени водорасли сплели дълги коси в авангардни скулптурни инсталации.

Изведнъж нещо проблесна на морския пясък. Побързах да грабна нещото. Вдигнах го. Върху малка гравирана плочка беше изписана мантрата „Ом мани падме хум“. След няколко цветни мъниста видях християнско кръстче. Следваха още малко мъниста и до тях един малък дервиш в завихрен танц. Между мънистата се гушеха подкова и сърчице, синьото око на ислямя, ръката на Фатима.
Държах гривната в ръцете си и разсъждавах, как ли изглежда притежателят на това бижу. Нямаше значение мъж ли е или жена.

Едно беше ясно. Той е човеколюбец. Беше приютил всичките религии в кръга на своята малка вселена. Може би затова морето му я връща.

Закачих я като знаме на един изсъхнал клон на красив дънер полегнал на брега.

окото на фара
посреща приливите
с тайните на изчезналите кораби
и изпаща отливите
с целувките на брега и вълните

РАЗДЕЛ “РЕНСАКУ”

МОРЕ

Скали на страж
с автограф от вълните
разказват легенди
за изчезнали цивилизации
в недрата на земята.

*
Безлюден остров.
Само птици кръжат
и дирят спасение
от нашествието
на химия от бреговете.

*
Безлюден бряг и лунна пътека
извила снага върху плътта
на морския кит.
Под пръстите на вълните
звучи лунната соната.

Анна Димитрова, гр. Русе