В тази публикация представяме Николай Петров, автор, който участва за първи път в конкурса „Черешовите води на българската танка“, но още с дебюта си показва ясен усет към кратката форма. Неговите танки работят с чисти, концептуални образи: водна капка, лунен лъч, острието на меч. Това са минималистични картини, които носят философски подтекст. Прозаичният фрагмент е силна: кратък, но плътен текст, който противопоставя научното и детското възприятие. Петров умее да създава двойна перспектива: астрономът вижда планети, детето вижда очички. Това е типичен похват на добрата танка проза: едно явление, две гледни точки, две истини. Формално, липсва поетичен фрагмент – танка петстишие, за да бъде приет този импресивен текст като “танка проза”. Ренсаку цикълът „Риск“ е откровен, метатекстуален и самоироничен. Авторът не се преструва на уверен, той показва процеса на писане, колебанието, търсенето на тема, обръщането към други автори и едно намигване към членовете на журито. Това ренсаку не разказва история, а разкрива творческия риск: да започнеш без да знаеш накъде отиваш. И точно това го прави силно. Творбите на Николай Петров показват автор с чиста мисъл, ясни образи и естествено чувство за кратката форма. Дебютът му е обещаващ – с философска линия, с наблюдателност и с умение да превръща малките жестове в поетични знаци.

ЧЕРЕШОВИТЕ ВОДИ НА БЪЛГАРСКАТА ТАНКА:
НИКОЛАЙ ПЕТРОВ

РАЗДЕЛ “ТАНКА ПОЕЗИЯ”

Водната капка
се втурва надолу при
другите капки;
така и не разбира,
че е част от водопад.

Лунните лъчи
отскачат от бялото
острие на меч,
захвърлен сред тревата;
използван за последно.

РАЗДЕЛ “ТАНКА ПРОЗА”

Белите точки светят бледо в небето като катани със чугунен отблясък и скрита тъмна същност. За астронома, те са планети, далеч от нашия град, но за малкото дете, което поглежда през прозорчето на лилавата стаичка, те са просто сто (дотолкова брои то) малки очички – звезди.

РАЗДЕЛ “РЕНСАКУ”

“РИСК”

За първи път се
опитвам да напиша
собствен ренсаку
и не се сещам каква
тема да си избера.

Няма да стане
по-лесно, ако просто
седя и мисля,
затова ще запиша
каквото дойде първо.

Не знам как е туй –
вие ще ми кажете,
Христо Петрески,
Габриела Цанева,
Димитър Анакиев…

Николай Петров