Днес представяме Нина Попова и нейното първо участие в „Черешовите води на българската танка“; автор, който още с дебюта си показва естествен усет към кратката форма. Нейните две танки са пролетни, сетивни, изпълнени с аромат, звук и движение: люляци, дъжд, птици, песен – образи, които не описват, а внушават настроение и са път към вътрешното състояние на лирическия Аз. Ренсаку „Алеята в парка“ е малка поетична история – пътека, която води към морето през всички сезони, морето като жив характер, младостта като отпечатък, който не може да бъде заличен. Нина работи с нежни, ясни образи, но зад тях стои зрялост: усещане за време, за промяна, за памет, за връзката между място и човек. Това участие показва авторка, която владее естетиката на танката – краткост, пауза, сетивност, недоизказаност; авторско присъствие, което превръща поезията в мигове, които остават.

ЧЕРЕШОВИТЕ ВОДИ НА БЪЛГАРСКАТА ТАНКА:
НИНА ПОПОВА

РАЗДЕЛ “ТАНКА ПОЕЗИЯ”

Ухаеш на дъжд,
на трева окосена,
на прах и на май…
Преродена надежда
в разцъфнали люляци!

Влюбени птици
пеят до изнемога
под прозореца…
Дали ще разпознаем
себе си в песента им?

РАЗДЕЛ “РЕНСАКУ”

Алеята в парка
водеше към морето
през всеки сезон…
Но през зимата беше
различна, само нейна!

Морето също!
Ласкаво през лятото,
а после – мрачно
и заядливо старче
с първия есенен дъжд.

Обичаше ги!
Те помнеха стъпките
на младостта ѝ
и не позволяваха
някой да ги заличи!

Нина Попова