В днешното издание на „Черешовите води на българската танка“ представяме танка проза на Мирослава Симеонова – текст, който превръща едно пътуване в наблюдение на кръговрата. Прозаичният фрагмент разгръща картина на черешовите градини между Беловица и Красново – снежнобели облаци от цвят, които трептят като видение и напомнят за неизбежната промяна: белота, зеленина, плод, листопад, зима. Двете танки в края на текста кристализират тази идея. Първата улавя момента на белите облаци, които скоро ще се раззеленеят; втората насочва поглед към напъпилите клони и празните гнезда, готови да посрещнат птиците. Танка прозата на Мирослава Симеонова съчетава нежност, наблюдение и сезонна философия – проза, която диша като поезия, и танки, които завършват кръга.

ЧЕРЕШОВИТЕ ВОДИ НА БЪЛГАРСКАТА ТАНКА:
МИРОСЛАВА СИМЕОНОВА

РАЗДЕЛ “ТАНКА ПРОЗА”

ЧЕРЕШОВИТЕ ГРАДИНИ И ПРОЛЕТТА

Често минавам по този път – Пловдив-Стрелча-Панагюрище. През зимата дърветата край пътя са голи и не представляват интересна гледка. Там по-скоро вниманието може да привлекат ридовете на Средна гора. Но този път бях изненадана и душата ми затрептя от радост и възхищение – след като отминахме все още блажено почиващия си язовир „Пясъчник“, между селата с прекрасните имена Беловица и Красново се появи като неземно видение великолепна гледка – дървета, отрупани със облак от снежнобели цветове. Бели облаци, дори преспи! Толкова се развълнувах, че забравих да извадя телефона и да запаметя тази спираща дъха гледка. По-късно реших, че на връщане ще го направя непременно – започнах да броят дните до завръщането. Хранех надеждата тези облачета да устоят и да запазят белотата си.

И наистина, на връщане, облачетата си бяха още там. Все така бели, невинни, чисти и девствени. Но нещо ме спря и отново не ги запаметих на снимка. Защото знаех какъв е законът, кръговратът – сега дърветата се белеят, след това ще се раззеленеят, сочните плодове ще червенеят и ще… опадат. Снежнобелите цветчета ще се превърнат в сребрист прашец, ще се посипят на земята. Когато плодовете бъдат обрани, листата пожълтеят, ще шумят – наистина слушах, дори в градски условия шума на падащите листа…

После ще дойде зимата. Дърветата вече ще са оголели. Ще виждаме някое и друго оголяло гнездо… Кръговратът в природата ще е завършен.

В нашия живот ще се затвори поредният кръг.

облаци снежно
бели край пътя
черешова градина
като мина пак
ще се е раззеленила

край на зимата
клоните напъпили
гнездата празни
се готвят да посрещнат
скъпи гости птиците…

Мирослава Симеонова