В днешното издание на „Черешовите води на българската танка“ представяме ренсаку от три танки на две поетеси Анелия Джевизова – млад автор с първо участие в конкурса и Наделина Цветкова, позната на читателите от отличието си в първия национален конкурс за хайку на НЧ “Интеркултура 21 век – 2006”. Два силни текста, обединени от протяжността. И в двата дъждът е символ едновременно на загуба и неотминаване; и двете поетеси успяват да уловят неуловимото. Анелия Джевизова проследява вътрешно движение: от дъжда на съмненията, през сълзите, които заменят думите, до бавния, но неизбежен път на водата през пукнатините – като търсене, и като изход. Всяка танка е самостоятелна картина, но заедно те изграждат силна емоционална линия – тиха, изповедна и дълбока. Наделина Цветкова представя ренсаку, което улавя болезнения спомен и липсата, за да ги превърне в неувяхващо присъствие. Много силни образи, изградени във всяко петстишие; заедно, те градят мост от тишината на здрача/спомен, през тактилното усещане за изгубена вечност до осъзнаването, че загубата е невъзможна в спомена. Философия на кръговрата и уловената преходност.

ЧЕРЕШОВИТЕ ВОДИ НА БЪЛГАРСКАТА ТАНКА:
АНЕЛИЯ ДЖЕВИЗОВА И НАДЕЛИНА ЦВЕТКОВА

РАЗДЕЛ “РЕНСАКУ”

ВАЛИ

Вали. В ума ми –
дъжд от съмнения.
Събирам морета.
Ще разтворя ли шепи,
преди да се удавя?

*
От пръстите ми
текат сълзи вместо думи.
Восък от свещи.
Белият лист ме гледа
празно. Съчувствам му.

*
След всеки дъжд
водата намира път
през пукнатини.
Само аз съм бавната.
Настига ме плесента.

Анелия Джевизова

МАЙСКИЯТ ЗДРАЧ ПРИТИХВА

Майският здрач притихва.
Лампите плахо оживяват.
Нощният вятър донася
дъх на цъфнали вишни –
спомен, който изгаря.

*
Вишнев цвят в косите ти.
Времето сякаш бе спряло.
Смехът ти още ме докосва.
Мислехме пролетта за вечна,
а тя си тръгна безшумно.

*
Дъжд над вечерния град.
Локвите отразяват небето.
Всичко бавно отминава,
но в тихата празна стая
май още ухае на теб.

Наделина Цветкова