ЧЕРЕШОВИТЕ ВОДИ НА БЪЛГАРСКАТА ТАНКА – 1-ви национален конкурс за танка поезия
КОМЕНТАР НА ДИМИТЪР АНАКИЕВ
Когато нарекохме първия национален конкурс за танка поезия „Черешовите води на българската танка“, намерението ни беше да подчертаем рядката метафоричност на фразата „черешови води“, която съдържа цели три образа: наводнение, черешов цвят и топене на лед по реките.
Малко са езиците, които предлагат на поетите си толкова пищни метафори.
Богатството на българския език е наистина омагьосващо и свидетелства за култура, която сякаш е създадена за танка и хайку поезията, като и двете са базирани на метафора.
Броят на поетите, които се отзоваха на конкурса със свои творби, надмина очакванията ни – метафората „черешова вода” е реалността на българската танка. Когато миналия септември поканихме българските „каджини“ (танка поети) да изпратят свои творби за антологията на българска танка, 25 поети се отзоваха.
Само осем месеца по-късно на първия национален конкурс се отзовават 30 поети, от които над 2/3 са съвсем нови. Това е увеличение от 120% за осем месеца.
За сравнение трябва да кажа, че антология на танка, написана на английски, се публикува на всеки четири години през последните 12 години и има скромно увеличение на новите автори – не знам дали от 15%, въпреки че включва автори от САЩ, Канада, Австралия, Великобритания и Ирландия (с общо население над 500 милиона души), както и всички останали поети по света, които пишат на английски.
Към това трябва да се добави, че българските „каджини“ пишат изключително лесно и спонтанно не само танки, но и свързани форми, което също не е обичайно на Запад.
Следователно този повърхностен цифров преглед ни навежда на мисълта, че българската танка за кратко време е оживяла като истинска литература, в която българските поети се чувстват у дома си.
Тази мисъл се потвърждава от изключителното качество на българската танка, което демонстрира и този конкурс.
Една от съдиите на това състезание, Габриела Цанева, написа в първия си преглед след приключването на състезанието, че „всички танки, изпратени на конкурса, могат да се борят за наградата поради тяхното качество“.
Мисля, че нищо по-добре и по-точно не отразява качеството на изпратените танки от това твърдение.
Никой не е учил българските поети да пишат танка, нито някой им е предлагал да четат томове от японската класическа и модерна танка.
Със силата на своя талант българският поет подхожда смело към тази форма, искрено и творчески изразява своите идеи и вълнения по начин, определен от своята личност и по начина на своята култура – така работи всяка истинска литература. Ето защо българската танка е толкова добра и може да бъде модел за подражание в целия регион и извън него.
Журито в състав Драган Ристич (Ниш), Габриела Цанева и Димитър Анакиев имаше приятната, но не лека задача да избере най-добрите творби сред отличните постижения на български „каджини“.
Основните критерии за оценяване на творби в (японската) литература са следните:
- поетична истина,
- метафоричност,
- важност на темата (ключова дума),
- оригиналност и
- емоционална дълбочина на идеята
Въпреки че основните решения бяха взети единодушно, бих искал да коментирам съвсем накратко някои подробности:
Първа награда
четири години
без стопанката…
потъват все по дълбоко
в земята
луковиците на лалетата
Радка Миндова
Втора награда
вишнево клонче
изсъхва откъснато
така дълго те няма
как тогава ще знаеш
дали съм още красива
Вероника Иванова
Интересно е да се разгледат разликите между двете: те убедително отговарят на критерия за поетична истина, но танка на Радка Миндова силно подчертава метафоричността и избора на тема („стопанка“). И метафората, и темата са силни – възможни са много интерпретации, дори политически. Във втората танка вместо метафора имаме сравнение като стилистична фигура (наистина много елегантно). Основната сила на тази танка е нейната пряка емоционалност, а стилистичната ѝ елегантност напомня за японската придворна поезия.
„Излишният смисъл“ значително отличава първата танка.
Трета награда
а)
Скърца каруца
с дрезгав и прегракнал глас.
Колелетата
плачат за Сали Яшар*
и гонят вятъра.
Диана Фъртунова
б)
Под климатика
край сградата – кутия.
Гълъби кацат,
щом капките прелеят,
там на ръба и пият.
Маргарит Жеков
Интересно е да се сравнят двете танки, които поравно си поделят третото място: може би метафоричността на танка „а“ е конвенционална, но е подчертана от важна тема – класическата българска литература (Йордан Йовков) – и следователно метафоричният стил съответства на темата (единство на стил и тема).
Много добър знак е, че темите и героите от класическата българска литература започват да живеят в българската танка. Това потвърждава, че българската танка е вече неделима част от българската литература, българската културна традиция.
Танка „б“ се характеризира с оригиналност. Пасторалният стил, в който се слави природата е често срещан маниер сред поетите, които пишат японски поетични форми. В тази танка обаче поетът посочва феномена на модерния урбанизъм – урбанизирането на природата, т. е. градски гълъби, адаптирани към градска среда.
Ценна танка заради обратната гледна точка.
Бог е свидетел
как трудно се изкоренява
и един навик.
Особено когато
носи нечие име.
Надежда Тошкова
Искам да коментирам тази отличена танка, защото показва колко важен е изборът на тема. Темата на тази танка е „навик“ – рядка, но важна, фина тема.
Някои казват, че стилът прави човека.
Други твърдят, че изборът на тема показва автора.
Мисля, че поет, чиято поетична чувствителност осъзнава теми като „навик“, заслужава внимание и подкрепа.
Алено утро.
Жълтофенерна вечер.
Нощ тъмнопера.
На снежния, стар стобор –
черен петел. Треперя…
Мария Димитрова
Накрая искам да кажа няколко думи за откриващата танка на спечелилата първа награда „танка проза“ Любовна магия.
Танка в класическата си форма обикновено се разбира като стих от две части с една пауза. Тук обаче виждаме цели пет прекъсвания и на практика е танка, разделена на шест части.
Кой разкъса формата на танка в това стихотворение? Поетична емоция, която превръща речта на поета в някакво заекване или бълнуване. Така че тук имаме единство на съдържание (високи емоции) с форма. В цялост – танка и проза – „Любовна магия“ е своеобразен шедьовър, рядко срещан връх не само на българската, но и на световната литература.
Настоящият кратък преглед няма претенциите за пълен естетически поглед върху българското творчество на танка поезия, представено на Първия национален танка конкурс.
Подобно прозрение обаче е необходимо и се надяваме скоро да бъде направено в новото издание на Антологията на българска танка.
Голяма чест е да бъда част от това състезание – поздравления и благодарности на всички участници!
с. Грознатовци, 25.06.2023
Димитър Анакиев
