ЧЕРНА ПЕСЕН – поезия от Димчо Дебелянов

Роден на 28.03.1887 в Копривщица

Убит на 02.10.1916 в Моноклисия, Гърция

Навършиха се 105 години от убийството на поета.
Най-нежният лирик в българската поезия, подпоручик Дебелянов, пада убит в сражение на 2 октомври 1916 г., около 10 часа сутринта близо до Горно Караджово (днес Моноклисия, Демир Хисарско, Гърция), на 29 години и 6 месеца.
В днешното болно, бездуховно и объркано време на пандемии, електроника, високи технологии и т.н. общуването с лирика като тази на Дебеленов и други поети ни е изключително необходимо.

Кирил Назъров

ЧЕРНА ПЕСЕН

Аз умирам и светло се раждам –
разнолика, нестройна душа,
през деня неуморно изграждам,
през нощта без пощада руша.

Призова ли дни светло-смирени,
гръмват бури над тъмно море,
а подиря ли буря – край мене
всеки вопъл и ропот замре.

За зора огнеструйна копнея,
а слепи ме с очите си тя,
в пролетта като в есен аз крея,
в есента като в пролет цъфтя.

На безстрастното време в неспира
гасне мълком живот неживян,
и плачът ми за пристан умира
низ велика пустиня развян.

ОТДАВНА Е СЛЪНЦЕТО ЧУЖДО ЗА МЕН…

Отдавна е слънцето чуждо за мене,
аз тлея на мъките в тъмен вертеп.
Живот-красота, о, живот-наслажденье,
докрай ли ще бъда разлъчен от теб!

Докрай ли молитвите в мрак ще замират,
докрай ли в гърдите ми скръб ще цъфти
и моите погледи прах ще намират
там, дето са търсили златни мечти.

ПРОБУЖДАНЕ

Събуждам се и гледам – стръмен път
далеч пред мен извива в мрачините,
зад мен мъгли – печално там стърчат
на моя срутен храм развалините –
душата ми облъхва леден страх,
– защо живея, и защо живях.

Събуждам се и слушам – звук след звук
от химни погребални се раздават,
далеч се нейде слага тежък чук,
мечтите ми погинали сковават,
изникнали в душевни дълбини
в безсънни нощи и през сънни дни.

Събуждам се и плача аз от жал
зарад несрети минали и бъдни,
че туй кое съм страстно бленувал,
не се сбъдна и няма да се сбъдне –
че в тъмен облак слънцето се скри,
преди душа ми с лъч да озари.

СИРОТНА ПЕСЕН

Ако загина на война,
жал никого не ще попари –
изгубих майка, а жена
не найдох, нямам и другари.

Ала сърце ми не скърби –
приневолен живя сирака
и за утеха, може би,
смъртта в победа ще дочака.

Познавам своя път нерад,
богатствата ми са у мене,
че аз съм с горести богат
и с радости несподелени.

Ще си отида от света –
тъй както съм дошъл бездомен,
спокоен като песента,
навяваща ненужен спомен.

Димчо Дебелянов

Подбор на стихотворенията: Габриела Цанева и Кирил Назъров