СМЕЛОСТТА ДА РАЗГОВАРЯШ СЪС СЕБЕ СИ – есе на Венелин Терзиев
На Илияна Кръстева
Нямам време.
Никой няма време.
С нокти и със зъби
ще се браня от величия.
С кръв ще плащам
всеки сантиметър
от космическия път към истината.
„Декларация“ Константин Павлов
Вероятно много от нас търсят и намират повече известност в своята същност, отколкото тя реално ни е присъща. Способността да оценяваме себе си е може би далеч по-съществена, отколкото способността да оценяваме другите. Притежанието на подобна адекватно реалистична способност е от онези важни неща, които трябва да се опитаме да моделираме и съвсем сериозно да приканваме към често споделяне.
Трудният разговор със себе си е бягство от онова отчайващо величие, което се опитваме да си приписваме, и дори да умножаваме многозначително. Способността да разкриваме пред себе си неразкрити тайни е онази важна способност да се опознаваме.
Вероятно трудно ще приемаме оголената ни действителност без своите дрехи на свръхпретенциозност и самовлюбеност. Колкото по-бързо и по-скоро съумеем да се опишем в своя действителен реализъм, толкова по-бързо ще дойдат отговорите на десетките незададени въпроси или ще премахнат безчестивия ни образ окъпан в измислена реалност. Дали сме придирчиви към сънните си блянове, или пък самоотвержени към защита на това, което смятаме за особено важно за нас самите, е прозаично нещо. От време на време човъркаме в душевната си същност като монтьор в повреден автомобил.
Прибираме, прехвърляме и слагаме в полиците на времето своите терзания, мисли и дори бъдни въжделения.
*
„В скромността – моралната сила и чистота на хората, в самохвалството – неговата незначителност и липса на интелигентност.“ – думи на руския писател и журналист Константин Паустовски.
Според речника на българския език стандартите на скромността са аспекти на културата на дадена страна или хора в дадено време и е мярка, според която индивидът в обществото е оценяван. Скромността често се разглежда като смирение, срамежливост или простота. Основните принцип на скромността включват: избягването на привличане на внимание към себе си чрез контрол над действията или държанието; омаловажаване на нечии постижения; избягване на неискрено самоунижение чрез измислена или симулирана скромност, което е форма на самохвалство.
*
Времето така несъзнателно бързо се движи в нашата измислена реалност, че усещанията са ни притъпено нереални. Историята се оказва безсърдечен съдник на нашите преминали тревоги, препятствия по пътищата, на обруганите ни амбиции и на още куп случили се неща. Дали усещаме нашата нищожна значимост във Вселената, в която сме родени, и ни е отредено да преминем за кратко по този път е невъзможно да бъде определено еднозначно.
Американската писателка Сюзън Вриланд казва: „В тази вселена, където сега знаех, че не сме центърът, където бях незначителен и незабележим като зърно сол, видяно от кула, Бог все пак ми позволи да поема следващия си дъх“.
Дали успяваме да намерим дори сили, за да разберем очарованието на това ни земно пребиваване и да можем да имаме, макар и трудната и малка възможност да осъзнаем, че доброто е онова, което носи силата на нашата значимост.
„Величието на човек е велико с това, че осъзнава своята печална незначителност.“ – пише Блез Паскал и е добре в някаква сравнителна своевременна периодичност да си го припомняме, защото ако него направим ние, самият живот ще поднесе това припомняне по неособено добър за усещане начин.
Дали не е дошло и това време, когато да се опитаме да пропуснем поне за малко собственото си величие и да осъзнаем, че реалността е само илюзия, макар и много постоянна.
София, 7 юни 2023 г.
проф. д.н. Венелин Терзиев
Благодаря на проф Терзиев за посвещението, отправено към скромната ми личност.
Ще коментирам две неща, казани от народа, които ми остави в наследство моят баща.Те допълват гледната точка на автора.
“Криво дърво се променя, крив човек никога”, т.е не се опитвай да променяш хора, които не могат и не желаят да се променят. Това означава, както казва уважаемият есеписец да се смириш. Да си скромен и мъдър.
” Направи добро и го хвърли в морето”, т.е бъди щедър. Дребнавият човек не може да надскочи себе си, да гледа на света отгоре, да надрасне егото си. Да бъдеш приятел, но никога предател.
Ще завърша с библейски цитат,на който ме научи моят духовен баща -Велички епископ Сионий: ” Любовта дълго търпи и е милостива, любовта не завижда, любовта не се превъзнася, не се гордее”./ Коринтяни/.В проф.Терзиев, намирам всичко, което прави човека- човек, а това е любовта към себе си и другите.
БЛАГОДАРЯ ЗА ДОБРИТЕ ДУМИ!
Скитащите мисли са непрозрачни и носят своя бегъл оттенък на преминали и случили са събития. Натъкваме се на ръждясали пространства и твърде изтънели повърхности. Придвижваме се по тях като неопитни хокейни играчи и се надяваме да не се пропука изтънялата повърхност. Небрежно сме изоставили поддръжката на чувствата ни. Хостването на нашата чувствителност не става толкова просто и лесно, а плащането на нашия домейн излиза твърде скъпо. Мислите повредиха чувствата, а чувствата тръгнаха да създават нови мисли.
Улицата, по която вървим, се е отправила стръмно към някакъв свой връх. Навалицата от прииждащи хора се разпростира почти по цялото пешеходно пространство. Променливата същност на времето се е постарала да придаде на тези, на които им е още доста хладно, почти зимна опаковка на телата им, а на другите е дала повечко кураж да пристъпят към цветността на летните дрехи. Тук там проблясва остротата на ярките цветове, която се потулва от преобладаващата мрачност.
Наклонът на улицата действа прекратително на оживената размяна на реплики и все по-често се чува усилващото се ритмично дишане на преминаващите. Това прекъсва поне за известно време мислите и чувствата. Създалата се известна припряност в походката ни възпира блуждаещото скитане на мислите и оставя като набъбнали пролетни семена нашата чувствителност.
Почти пристигнали на заветното и изравнено място, резултат от човешките вмешателства, се отпускаме на свободните дивани в огромното фоайе. Висящите и спускащи се украшения на интериора се поклащат в захлас от причиненото от нашето бързо присядане завихряне. Причинените мисловни терзания са изгубили своята първична важност и всичко е отстъпило място на приближаващото хранително угощение. Ще се наложи неспособността ни за търсене на правилен изход от създадения хаос търпеливо да изчака известно време за задоволяване на първичните ни потребности.
Вечерта е отминала, дори почти си е отишла някъде в своето пространствено измерение. Поуталожили са се страстите на нашето словесно излъчване с посредничеството на достатъчно количество изпито вино и продължителното изобилие на сладки привилегии. Сега мислите почти са в своето отсъствие, а чувствата са се прибрали на сладострастно общуване в нищото.
Загубихме дори обърканата си реалност, пропуснахме да я поправим в своето мистично заблуждение и се успокоихме в блаженството на сътвореното ни вечерно пиршество.
Някъде в просъница останаха предлаганите възможности за нови хоствания на нашия поизхабен домейн. И както в нашата обичайна подозрителност често става, оставихме попречупената ни вяра сама да търси изход за своето оцеляване. Пропиляно време, което прибрахме в графата на отпочиналата и нахранена същност.
Събуждайки се, утрото отново ще постави с остър стържещ гласец нов списък с незададени въпроси, без да ни обясни как да открием сервиз за омърлушената си вяра или как да попречистим задръстения ни домейн.