ДЕДИ “БЕЛЯТА” – разказ за деца на Добрина Симова

Моят любим дядо… е голяма работа! Той е башмайстор отвсякъде, като в оня филм, че и повече. Каквото и да подхване, винаги излиза перфектно. Откъдето и да го по- гледнеш, не можеш “копче да му кажеш”, както често обича да се шегува баба.

Преди години и ние като други семейства си купихме къща за лятна вила в един провинциален малък град. Тя беше на два етажа, но баня и тоалетна имаше само на първия. След седмица баба каза:

– Така не може. Тази няма да я бъде. Трябва ни и баня с тоалетна горе, където са спалните. Няма как сънени да слизаме по стълбите нощем, може да се спъне някой и ето ти беля. Какво ще кажат децата и внуците като си дойдат от Франция? Пък и ние с всяка година остаряваме, няма да се търкаляме като футболни топки по стълбището. Ще потърся майстор да си каже тежката дума, може или не може да се направи тоалетна с баня на втория етаж, точно над тази на първия? А дядо я гледа с недоумение и пита:

– Как ще стане това като няма отделна стая?

– Лесно. Ще преградим част от трапезарията в чупката, където е свръхголямата мивка като корито, дето се шегуваш, че ще къпеш внучето там и готово. – баба беше горда със своето хрумване.

А дядо помълча малко, поклати глава и каза:

– И да не съм съгласен, ти вече си го навила на пръста си и няма измъкване. Аз се връщам в София, че ми свърши отпуската, а ти търси майстори, кажи си идеята, пазари се, знаеш къде са парите. Ако се намери кой да ти играе по гайдата, действай. Преграждайте, пробивайте, то ти се струва лесно на думи, но да видим за майсторите как е.

Баба само това и чакаше. Новите идеи са нейната стихия. Започна да разпитва и да търси майстори. Дойдоха трима, четирима, но все клатеха отрицателно глава, че няма да стане. Дори имаше един много стар майстор, който бил строил къщата, но също отказа да се занимава, че било много сложно за него…

*

Постепенно баба се отчая, докато един ден на портата се появиха млад майстор с чичо си. Те огледаха въпросните помещения, изслушаха предложенията на баба, почесаха се по врата за авторитет и казаха, че може да го направят, но при условие да им се плати предварително. Баба веднага се съгласи, а те купиха нужните материали и на другия ден рано започнаха да пробиват стени и плочата, за да минат тръбите за горния етаж. За една седмица там, в чупката, се появиха малка мивка, гърне и душ, но нищо не можеше да се използва, защото нямаше още плочки, а и трапезарията не беше преградена.

И кой мислите го свърши всичко това, пак башмайсторът, моят деди. Нямаше друг начин, той си взе неплатен отпуск и отново влезе в обувките на майстор по неволя. Беше гледал как се зида, купи тухли и за по-малко от седмица прегради трапезарията. Точно към края, без да иска, си удари пръста с чука, който посиня малко и се поду, но бързо мина от компресите на баба. Тя беше готова всеки мо- мент да реагира за “белите” на деди, защото той често се нараняваше като майстореше.

*

Веднъж отидох с нея в аптеката за лекарство и тя купи от всички видове лепенки с марли, така да си има за всеки случай, а аптекарката я попита:

– Този ли е пакостникът, който често се наранява?

Но баба с широка усмивка й отговори:

– По-големият пакостник е дядо му, когато майстори нещо, а аз вече свикнах да съм му медицинската сестра…

Деди, както къртеше старите плочки, в последния ден си навехна ръката, но баба имаше специален крем и вълшебна ластична ръкавица, та бързо му мина като на малко кутре. След като си почина два, три дена отново запретна ръкави и за десетина той постави сините плочки на капки в бъдещата ни нова баня.

Голяма радост беше за всички ни! Особено за баба, която непрекъснато правеше вкусотийки: палачинки, курабии, кекс, за да подсилва дядо и да не се разсърди като зареже плочките, че баба този път нямаше план “Б”, както често се шегуваше. Накрая “водният” обект беше готов и прерязахме лентата. Аз пръв се изкъпах в него, беше страхотно удоволствие, а деди отвори шампанско. Баба се оказа права и този път, че така ще ни е по-удобно с баня на втория етаж.

*

След една седмица дойдоха и братовчедите от Франция, които също много харесаха новата придобивка. А деди вече беше в годишния си отпуск и работеше по новата идея на баба – навес на терасата, за да не духа и да вали, когато се храним на нея. Тя стана любимото място на всички ни. В работата му помагаше един съсед, чичо Николай.

Точно когато се канеха да полеят с бира обекта, на дядо се закачи връзката на гуменката в един пирон и той, без да иска, си удари коляното в гредата. Пак компреси, пак мазила, но баба си е свикнала да влиза в ролята на медицинска сестра. Даже понякога се шегува, че деди се наранява нарочно, за да го лекува…

Само веднъж отказа да му даде първа помощ, когато се подхлъзна на един орех, на равното, в градината и падна. Тогава баба го упрекна, че се е загледал по съседката, която имаше много лоши очи. Винаги, когато тя е на двора или простира пране, а деди майстори нещо, ще се нарани: или ще си пореже пръста, или ще му се счупи брадвата и едва не си отсече главата. Веднъж като шлайфаше фино, дискът отнесе кожичка от ръката му и почти месец ходеше с превръзки…

Това е то, башмайсторът, деди “Белята”!

Добрина Симова