ДЕНЯТ ПРЕВАЛЯ – поезия на Людмила Данова

ЛЮБОВЕН ТАНЦ

В танц любовен
двама с теб се носим.
В миг съдбовен
в огъня сме боси!
Няма думи тежки,
обич щом ни топли.
Всеки прави грешки,
не са нужни вопли!
В танц любовен
с огнени искри,
важен е духовен
огън да гори!

ДЕНЯТ ПРЕВАЛЯ

Денят преваля и е хубаво,
лунната пътека над мене блести.
Заспиват звезди и е глупаво,
но пак в сърцето ми се раждат мечти.
Протягам ръце към небето,
да откъсна лъч светлина!
Да ми свети натам накъдето
ще тръгна след мойта душа.
Ах, колко е вълнуващо хубаво
да имаш в сърцето мечта!
Да я споделиш с облаче пухкаво
и пак да потънеш в съня!

САМОДОСТАТЪЧНА

Самодостатъчна
Толкова нощи и толкова дни
чаках да се решиш
към мен да вървиш
и да протегнеш ръцете – мечти,
че сега съм си
самодостатъчна.
Не, недей си мисли,
че не обичам добрата кампания
и детските ласки, ръце,
които прегръщат
и длани, които да галят.
А устните, ах,
устните дето целуват
как ги обичам!
Но сега съм си
самодостатъчна.
Не те чакам
към мен да вървиш
и не протягам
към тебе ръцете – мечти.
Защото точно сега съм си
самодостатъчна.
Добре съм така,
стъпила здраво
на майка Земя,
любяща, обичана,
любена, пазена,
гледана, мразена,
ревнувана, заричана,
бленувана, отричана,
а може би просто
Самодостатъчна.

Людмила Данова