ДИХАНИЯ – поезия на Дафина Кузманова

ЛЮБОВ-ДИХАНИЕ

На границата
между реката
и морето
съм.
Там ще потъна
или ще се завъртя,
за да получа
онзи звезден миг
на избор.
Дали отново
да тръгна
по поречието,
обрасло със треви,
цветя, дървета.
И птици,
много, много птици…
Или да се гмурна
във синьото пространство,
приело вятъра
за свой събрат –
вълни даряващ
без умора.

Но как
без птичи песни
да живея
и да дочакам
края
на това пътуване?

Луната е една
за тъмните ни нощи,
и слънцето
единствено е
за Земята.
Небето е едно
за всички
птици…

На границата
между реката
и морето
съм.

Брегът остава
мойто упование.
Той нашата съдба е
и нашето желание.
На брега
изпълваме се със мечти.
И със любов –
като дихание.

НА ЕДНА ПТИЦА

Видя ли птицата в далечината?
Онази, с малките криле на хоризонта.
Над нея облаците са огромни, цветни….
А тя пътува смело между морето и небето.
Твърдо е решена да се върне.
Но това ще стане някога,
когато пътят е изминат
и достигнат е безкрая.
Този, на любовта към свободата.

ТИХО ВЪЛШЕБСТВО

Като преминава
през годините,
водата все така
ще бъде синя…
И ще свети
слънцето във нея.
И луната
ще се спуска
ниско – ниско,
много близо
до водата,
която все бърза
някъде.
Не се затоплят
водите на реките.
А как разтапят
нашето дихание.
Край реките
сънищата са
за радост.
Но и те изтичат
със водата…
Като всяка
добрина.
Вълшебство тихо
е реката.
Върви, през нас минава,
преминава,
без да спира…
И без
да наранява.

Дафина Кузманова