В своята рецензия за новия фентъзи роман на Дора Нонинска „Загбет: знакът на залеза“ Людмила Данова отново демонстрира характерния си аналитичен поглед към съвременната българска литература. Текстът ѝ проследява дълбоките митологични пластове, психологическите конфликти и кинематографичния стил на Нонинска, като разкрива силата на романа да съчетава славянски лор, модерна чувствителност и драматични съдбовни връзки. Списанието отдавна следи творческите търсения на Дора Нонинска, а новата книга потвърждава посоката ѝ към зряло, оригинално и визуално фентъзи писане.

ДОРА НОНИНСКА И „ЗАГБЕТ: ЗНАКЪТ НА ЗАЛЕЗА“ – ревю-рецензия на Людмила Данова

Съдбовните връзки в новия фентъзи роман на Дора Нонинска

Дора Нонинска е добре познат автор на всички, които харесват дълбоката, мистична и психологическа литература. Нейният първи роман „По следите на демона“ не остави никого равнодушен, а също така беше солидна заявка за нови творби с дълбочина и различно повествование. И сега, в новия си роман, тя ни потапя във вълнуващ и силно визуален свят, в който съвременната реалност се преплита с дълбоко пазени тайни от българската и славянската митология.

Творбата изгражда оригинална магическа система, изтъкана от вечния сблъсък между Огъня и Леда.

От едната страна са Ашините – древни вълчици, пазителки на гората под егидата на бог Перун, чиято природа носи сковаващ хлад. От другата са Каб – змейове, мистична раса, притежаваща разрушителна огнена мощ. Двете сили са предопределени да се балансират, но пътят към този баланс е осеян с кръв, древни дългове и неочаквани обрати.
В центъра на историята е Елин – огнен Каб, който отчаяно се бунтува срещу чудовището в себе си и съдбата, наложена от баща му Руслан. В опит да води обикновен човешки живот, Елин работи като пожарникар (дълбока метафора за борбата да угаси собствените си пламъци) и има връзка с Димана – момиче с подреден университетски живот.

Големият майсторски замисъл в сюжета се крие именно в Димана. Докато Елин вярва, че е намерил спасение в едно обикновено човешко момиче, се оказва, че самата Димана не е съвсем обикновена. Нейният „пленен звяр“ просто чака правилния искрящ поглед, за да се събуди. Тази скрита истина превръща връзката им в тиктакаща бомба – те са родени врагове по природа и съдбовни половинки по лор (съвкупност от история, митология, култура и авторов замисъл), без дори да го осъзнават напълно.

Стилът на писане е изключително кинематографичен и поетичен. Авторката умело борави с контрастите – от митичното присъствие на Сирма, която язди сребърен вълк над покривите на Костел, до битовия, но напрегнат телефонен разговор на Елин. Вграждането на стихотворни заклинания придава на текста усещане за древна легенда, която се разиграва в наши дни.

„Загбет“ е обещаващо, мрачно и изкушаващо четиво за свободната воля, която се изправя срещу древната орис. История, в която истината е най-опасното оръжие, а знакът на залеза вещае, че никой не е това, за което се представя.

Аз съм запозната с творбата още от нейния зародиш, така да се каже, и за мен сюжетът е много добър и умело реализиран от Дора Нонинска. А по отношение на термините от митологията, които вероятно не за всеки читател са ясни и могат да доведат до неразбиране и факта, че няма обяснения под черта, можем да се отнесем като към малка авантюра и положителна страна – страстният читател ще се разрови за информация и ще я намери, тъй като живеем във време на бързи търсачки.

Горещо препоръчвам романа и вярвам, че ни очакват вълнуващи продължения. „Загбет“ е само началото. Не смятам да правя пълен анализ на повествованието и на всички герои, а просто да насоча вниманието ви към един различен фентъзи роман – добре написан и интригуващ.

Поздравления за редакторите Роси Савова и Гергана Христова–Веселинова. Адмирации за впечатляващата корица на Полина Христова.

Успех на автора и на неговото произведение!

Людмила Данова