ДУХ КАТО ДЪРЖАВА – есе на Стоян Михайлов
Ако надникнем в историческото самоутвърждаване на отделните етнонационалности по Земята, ще отбележим съществени различия.
Един е пътя на САЩ и Австралия, друг на Гърция и Русия, още по-различен на Мексико и …България! И въпреки безкрайните полемики, едно е категорично в нашето рождение , че то е постигнато с цената на вроден стоически дух, военачалие и жертвоготовност!
Какво, ако не рицарско е Аспаруховото ни поселение? Една вплетена верига от стратегия, налична мощ и бъдно развитие! Времето е достоен съдник за тази прозорливост! България стои здраво на долното Дунавие и дори е сила срещу смъртни набези по сам континента! Мадарският конник и днес, въпреки ерозията на времето, нагледно говори за могъществото ни по времето на хан Тервел!
И не само това! Олтари светлеят по неутъпкания път годините на Крум /строги постулати/, Омуртаг /мъдрата далвовидност/!
А делата на Покръстителя Борис-Михаил, на Симеон? На християнските светци Кирил и Методий? Златен век – строителство, просвета, книжнина!
И широта на три морета!
„Както в олтара Бог е светлина, словата ви са братя сладкогласни –
те факел са в езична тъмнина и песни за език и род прекрасни!“
И ако седемте чудеса на Света не са повод за наша гордост, ние сме пребогати с не по-маловажни културни и природни забележителности, духовни паметници!
*
Нека надникнем по Омуртаговата колона на древно Търново, която с мъдрото си изписване е по-вече от стародавен завет! Не звучи ли като наш възхвален химн „За буквите“ на Черноризец Храбър? Какво да кажем за върха – за красавецът ни, гушнат в прегръдките на Рила, манастирът крепост на свяст българска? Защото само стоичната вяра на Иван Рилски може да запази и въздигне човешката личност!
Духът единствено надмогва похот, царство, богатство! До вяра в безсмъртието. Единствено духът, понесен от вековете, е нравствената чистота, която ни спасява!
„Цар Петър се провикна да призове светеца,
но ехото откликна – не е за мен двореца!“
Да припомним за чудноватите ни Белоградчишки скали е излишна възхвала. Само който не е отправял упойващ взгляд в непреходното им величие, не черпи истинска наслада от това видение! България! Деня и нощем, лете и в зима снежна – робска и велика, свидно метежна, до Странджа нежна!
А Родопският ни Перперикон? Изворна история, величие и слава! Буквално всеки ден и час откритията там говорят за бивши цивилизации, борби и съдбини по пределите български…
Като продължение на преждеизложеното уважаеми читателю, изкушавам се да спомена и някои особености на един самоналожил се исторически комплекс в нашата първодържава – триединството Плиска, Мадара, Преслав! С крепостната им твърдина Шумен се засилва възможността за стратегическо предимство и единодействие.
Кой истински българин не се е прекланял пред мегалитните стени на кацналата – разперен орел сред равнината белокаменна Плиска! В същия дух, като страж и пазител срещу нея в Мадарските скали будува конникът, всеки момент готов да политне срещу подлия и враг! А как се гуши в Източния Предбалкан Преслав, престолнината на Борис и Симеон, потънал в красота и блясък!
За какво друго, освен заслужена гордост говорят днес там царските дворци от девети и десети век, със открояващата се Кръгла златна църква, днес паметник на културата!
Какво да кажем за иконата на Свети Теодор Стратилат/българската Джоконда/, плод на завидно художество върху керамика? Истински шедьовър в наши дни! В този смисъл и за писанието каменно на Мострич още от времето на Омуртаг!
*
Старобългарско изкуство – блестящо и непреходно за времето!
Същото е в сила и за сребърната чаша на жупан Сабина с инкрустации! Месността „Патлейна“, манастирът „Свети Пантелеймон“, допълват блясъка и престижа на един от тогава най-красиви и величествени градове в Югоизточна Европа!
Комплексът Царски чертог – дворец, тронна палата с колони, мозайки, мрамор.
Преслав – светинята, където са творили книжовниците Наум, Йоан Екзарх, Константин Преславски, презвитерът Козма и Черноризец Храбър!
„Преслав, Преслав! Престолнина велика на писменост, просвета, книжнина!
Преслав на Симеон, с дворци прилика – строителство, напредък, бъднина!“
Някъде прочетох едно силно изречение – „Силата на нацията е в духа на миналото.“
Да, държавата това сме ние от раждането до смъртта!
*
С природните дадености в нейната територия – реки, планини, гори и равнини. Ако не си я познаваме, няма и достойно да я ценим. Безличие, защо не и предателство!
Българино, братко мой – прекоси гордата ни Хем и от висотата и отправи взор към Дунава и Егея
Сведи ти колене пред страховития лъв на Шипка!
А ако още не си настръхвал в приземната църквичка на Батак, ти не знаеш какво е позор и величие!
Премини по героичните стъпки на Ботевите четници и преклони глава на Околчица! От висотата ще усетиш, че кръвта ти бие, завира! Великата саможертва те призовава да преосмислиш своята дан и любов към Отечеството.
Пътниче, устремил се по пътя София – Варна. Намери време за отклонение до китна Елена, та в „Даскалоливницата“ те омае духът възрожденски!
Столичанино горди, мини край „морената на Вазов“ и дори само с две нежни кокичета почети даровитата му душа! А пред скромния паметник на Апостола изправи стан и дай обет за вярност към Родината!
Потомствен тракиецо, пристъпи на мемориалния комплекс „Маньово бърдо“ в борческо Панагюрище и с Бенковски прочети „Кървавото писмо“ на Каблешков от въстанала вече Копривщица! Потопи се в апотеоза кървав на славния април с прелюдната ни мимолетна свобода!
И нека пъстрият фолклор съборен в Жеравна, омаята на Долен и Боженци са ти божия дар!
„Ти малка си Родино, а планета! С народ векуваш – брънка от гранит…
На робства устоя – позор, кланета, с духовна вяра крачиш в път открит!“
Българийо стара, Българийо страдна и толкова скъпа! Ти ни роди, откърми и възпита. Устоя на времената метежни! Българийо, наша светиня – поклон!
Единствена в сърцата ни сега и завинаги!
Търговище, 20.01.2025 г.
Стоян Михайлов
