ДУМИ И СТИХИИ – Даниела Виткова

В днешната публикация представяме два силни текста от стихосбирката „Неказани думи“ на Даниела Виткова – подбор на Людмила Данова, който показва богатството и пластичността на поетичния свят на авторката. „Неказани думи“ е стихотворение за тежестта на мълчанието – за онези думи, които не изричаме, но които живеят в нас като каменна грамада. Виткова превръща неизговореното в драматичен образ, в психологическа метафора, в вътрешен крясък. Това е поезия, която изследва тишината не като отсъствие, а като наказание, като заключена мечта, като пространство, което чака да бъде отключено. „Коне“ е другата страна на нейния стил – динамична, образна, живописна. Тук поетесата рисува свобода: коне, които препускат, надбягват времето, стъпват на стремето на вятъра. Това е стихотворение за порива, за благородството, за копнежа, за онзи човешки стремеж към височина и простор. Двете творби заедно разкриват поетичната сила на Виткова – умението да преминава от драматичен лиризъм към образна експресия, от вътрешната тишина към външната стихия, без да губи своята авторска цялост.

Съвременна поезия - подкатегория на рубриката "Поезия" на сп. "Картини с думи и багри"

ДУМИ И СТИХИИ – поезия на Даниела Виткова

НЕКАЗАНИ ДУМИ

Най–шумни са неказаните думи.
В мислите крещят на кръст разпънати…
Преглъщани,
изтръпнали,
обрулени,
засядат в гърлото, на смърт осъдени.

Дузина малко са… Грамада камъни
се сгромолясва в нас,
навътре.
Неизговорени… Думи във изгнание,
очакващи
живот да им се вдъхне.

Не са ли те заключена мечта,
която си загърбил,
изоставил?
Нека думите ви говорят сега!
С тишина
само веднъж се наказва!

КОНЕ

С въздишка на доволство картините гледам…
Художнико, на конете си дал свобода!
Аз долавям по гърбовете им трепета,
от волния порив… да летят без юзда.
Препускат. Надбягват се сякаш със времето.
Секундите вместо камшици плющят!
И заедно с вятъра, стъпил на стремето,
с копита сребристи простора гребат.
Погледнете очите им – очи на човек!
Благородство без гордост в топлите ириси,
които излъчват благодарност, копнеж.
Различни по цвят, но еднакво разбиращи.
Стихии! Като дива вълнà се надигат,
над мъглите високо, почти до ръба!
Като нас, като хората, зажаднели политат,
неспирни, на свободата чули зова!

Даниела Виткова

Даниела Виткова

из “Неказани думи”, автор Даниела Виткова, изд. “Компакт-Принт” – Видин, 2026 г.

подбор Людмила Данова

Author: gabriell-e-lit

"Картини с думи и багри" - списание за литература и визуални изкуства е издание на Издателство gabriell-e-lit, регистрирано на 6 декември 2018 г. от д-р Габриела Цанева.

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *