ЕДНА САМОТНА СРЕЩА – разказ на Надежда Радева
Именно тук, в интернет, е истинската жива самота…
Студена януарска вечер… Малко след 19 часа.
Вървя, сгушена в зимното си яке. На самия градски център съм, а жива душа – никаква. Народът се е изпокрил в хралупите си… Джан-джун няма по улиците. Пусто, до болка!
Току на два метра пред мене забелязвам позната физиономия.
– Здрасти! – изтърсвам спонтанно, а мъжът ме поглежда някак недоумяващо, но учтиво отвръща:
– Добър вечер! – и дори се поспира да ме огледа.
Усещам, че се чуди откъде ме познава и дали изобщо ме познава, но щом съм го заговорила…
– Ахъм! – смънквам нещо, докато мисля как да изгладя ситуацията.
– Виждала съм Ви с Ванчето! – обяснявам, но не съм сигурна дали ме разбира.
Защото всъщност ние с него не се познаваме. Ванчето е една приятелка от фейс-бук, а това е вторият ѝ мъж.
Тя го обича безумно и редовно публикува снимки на двамата – как са се гушнали, на излет или на почивка, как се разхождат в парка или вечерят на свещи в заведение… Слава богу, интимни фотоси не е имало, но инфото е толкова богато, че съм „запознала“ отблизо тоя мъж, виждала съм го в най-различни пози и сега изведнъж, срещайки го на улицата (живеем в един и същи град), като на стар познат му отправям сърдечен поздрав…
– Ааа, приятелка на Ванчето! – възкликва той. – Тъкмо отивам да я посрещна от работа!
Ами да! Тя работи наблизо в една сладкарница. Страшна мацка е! Развела се е с първия си мъж, има пълнолетна дъщеря, красавица голяма, и от известно време живее с този – втория, улегнал симпатичен домошар… Няма фейсбук човекът, старомоден интелектуалец, музикант във Филхармонията. По репетиции, концерти, не се интересува от социални мрежи…
– Да ѝ предам поздрави? – поглежда ме въпросително.
Е, тя не ми е всъщност истинска приятелка, ама как да му кажа, че сме само виртуални дружки? Здравей – здрасти и толкова! Едно кафе не сме пили заедно… Но благодарение на фейсбук знам житието ѝ и битието ѝ от игла до конец!
– Да – отвръщам. – Непременно ѝ предайте!
– А от кого?
– От… Таничка!
– От Таничка? – несигурно повтаря след мен. – Ще ѝ предам. Приятна вечер! – пожелава ми мъжът на Ванчето и продължава по пътя си…
Таничка, какво друго, това ми е галеното фейсбук име, иначе съм Стоянка, ама какво да обяснявам и кой ще ме разбере?!
Надежда Радева
Из „Четири дни преди това“ – сборник с разкази на Надежда Радева, ССП-Русе, 2025, втора награда за проза в националния конкурс за издадена книга „Светлоструй“ – с. Щръклево, обл. Русе
Прочетете за наградите “Светлоструй” – 2025 в бр. 3/2025 на сп. “Картини с думи и багри“ – бел. ред.
