ЕДНА ЗАБРАВЕНА ИСТОРИЯ – стихотворения на Борис Рахнев

СЕЛСКАТА ЧЕШМА

Селската чешма.
Една чешма от детството си помня
до мелницата в лятна мараня,
с долчето ,крушата огромна,
където сядахме на хладина.
Редяха се копачи и мливари
да разхладят обжарени лица.
Бълбука от чучури бързосъруйни,
тя бе чешма на цялото село.
Но дойде време ниви запустяха,
чешмата изведнъж осиротя.
Обрасна път.Простори занемяха.
Позеленяха бели корита.
Но ето днес край пътя за чешмата,
към вечния неземния покой,
пак Селската чешма отбива жадни пътници
във зимен мраз и летен
юлски зной.

Но аз познах по песента,
че Тя е – столетницата Селската чешма.
От чучурите пак наливат живите,
на мъртвите да напоят пръстта.
И вместо да тъжи сама до нивите,
за хората живее вечно Тя.

ЕДНА ЗАБРАВЕНА ИСТОРИЯ

Една забравена история… Ти…
Ти плака от любов, а днес къде си!?
Дали пак дните си броиш без мен?
Или уви в нетленните предели, ме чакаш там – самотно наранена.
Ти търсиш ли в съня си брод към мен,
през океан от време ,
или в незная с чувства укротени, загубила посока, вяра път.
Не зная , но моля ти се в будните ни нощи, от обич да поплачеш пак за мен!

Или в отвъд да ме очакваш вече,
там с теб да се намерим някой ден!

ЛЮБОВ ЛИ Е

Любов ли е …?
Вечеря на свещи в кът екзотичен,
на яхта в морето без цел и посока?
Букета разкошен пред други поднесен,
в скъпа кутийка подарък чудесен
звезди обещани от свода небесен!
Любов е…
Когато с милувки гальовни,
прогониш страха от сърцето тревожно.
Когато поемеш ти удара тежък,
отправен със злъч към човека до тебе,
когато простиш за ранимата грешка,
такава любов на човек е потребна!
Любов е…
Когато без повод и празник
сърцето си тихо без поза даряваш
и мълком ти всичко с делата си казваш
и своята обич на заем не даваш!
Когато до залеза тих на годините
от бури такава това си опазил
щастлив си, че с нея живот е преминал
и щастие в друго сърце си запазил!

Борис Рахнев