Христилия Кулева отново ни повежда в своя тих, наблюдателен свят – този път през есента, през дъжда, през листата, през малките жестове на природата, които тя умее да превръща в поезия. В този хайку цикъл мигът е достатъчен, за да се роди картина: листо, което танцува само, но вятърът го носи; паяжина, превърната в бисерна огърлица; облаци, които рисуват зимни приказки. Христилия притежава онзи фин усет към детайла, който прави хайку тристишието живо – кратко, но наситено; тихо, но дълбоко; просто, но изненадващо точно.

“ЕСЕН, ЕСЕН… ДЪЖДОВЕН СЕЗОН” – хайку цикъл на Христилия Кулева

жълтеят вече
листата на дърветата –
дъх на есен

танцува самó
листото, но вятърът
го носи във такт

през въртящата врата –
аз и есенни листа
влизаме в магазина

Паяжинката –
бисерна огърлица.
Небето плаче.

кап-кап-кап чукат
капките върху перваза
есенен дъжд барабани

дъждовен покрив
мокри гарги се гушат
искам прегръдка

вятър подухва –
есента на пейката
приседна за миг

късна есен
облаците – зимни
приказки рисуват

Христилия Кулева