ЕСЕННО ПРИЗНАНИЕ – стихотворения на Иван Северняшки
СПОМЕНИ ДАЛЕЧНИ
Спомени далечни пак ме връщат.
След своята надежда все вървя,
за да достигна родната си къща,
черницата и старата асма.
Приятелите вече там ги няма.
Разхождат се по лунната пътека.
Със живите вместо живот и здраве
си пожелаваме смъртта да бъде лека.
ЖЕЛАНИЕ
Незабележимо времето отлита
и щом очи назад обърна
как бих желал да дойде ден
изпуснатите думи да си върна.
СПОМЕН
Защо си спомних онова дърво,
изгряло до прага на нашта къща,
което като тост на тържество
назад във спомените ще ме връща?
Растеше то под дъжд от светлина.
Стремеше се към слънцето нагоре.
Но тъмна и изгаряща вина
се впи дълбоко в крехкия му корен.
И в утрото на непредвиден ден,
а може би предвиден, дявол знае,
се скъса неговият вик зелен.
Изгуби се, изчезна във безкрая.
Трептеше лъч по сухата кора.
Оплакваха го малките врабчета.
А стомната на нашата зора,
в краката ни лежеше на парчета!
ЕСЕННИ ЛИСТА
Махат листата, махат за сбогом
и ни напомнят за есента.
Тебе те няма и ми е тъжно.
Рано си тръгват тези листа.
Имаха време още да зреят.
Носеха в себе си пролет и лято,
слънце събрали, от вятър брулени,
вече изпратили птичето ято.
Махат листата, махат за сбогом:
„Пак ще се върнем през пролетта.
Само ни чакайте, ние ще дойдем.
Нека не идва при вас старостта!“
ТРЕВА
Във чашата на залеза сокол се дави.
От пролетно събуждане прокапва кръв.
Трева пресъхнала за милост моли
на слънцето лъчите да я съживят.
Последен стон, а слънцето го няма.
Изтегля тъжно лък едно щурче.
Отива си трева непокосена,
протегнала към слънцето ръце.
ЛЮБОВ
Почувствах топлината на света
от две безумно топли, бели длани –
и със това да свърши любовта,
бедняк във нея няма да остана.
ЕСЕННО ПРИЗНАНИЕ
Животът ми е низ от листопади.
Душата ми – обрулено дърво,
което зимата не го пожали.
Видял съм лошо и видях добро,
което все ме кара да прощавам,
и да не забравям всяко ново зло,
дошло при мен от „верните“ другари.
И кара ме до лудост да обичам.
Да оценявам и последните минути
с усмивката на някое момиче,
дордето всичко между нас се срути.
Иван Северняшки
Из “Есенно признание”, Иван Северняшки, изд. Астарта, Пловдив, 2023 г.
Стихосбирката е достъпна за свободно четене и сваляне в е-библиотека gabriell-e-lit – тук.
