НЕЗАГЛЪХВАЩИ ГЛАСОВЕ

ГЛАСОВЕТЕ НА ХАЙКУ – хайку на Башо, Бусон, Иса

Мацуо Башо

Роден през 1644 г. в Ига, Япония

Починал през 1694 г. в Осака, Япония

Старо езеро –
жаба скача в него
с плисък
…
Ранно утро –
камбанен звън блуждае
сред мъглите
…
Ружите
край пътя –
опаса ги коня
…
Духа есенен вятър
ала зеленеят
бодлите на кестена
…
Лотос
по-ведро е сякаш
дъждовното небе
…
Онзи облак
вест за среща
от мълнията чака
…
На изток или запад
една и съща е тъгата
есенен вятър
…
Зимно слънце –
язди на коня
замръзнал силует
…
Прегръдка –
върба и слива
сплитат клони
…
Есенен залез –
по този път
пътници няма
…
Самота !
върху пирона на стената
едно единствено щурче
…
Зимен вятър –
скри се сред бамбука
и утихна

Йоса Бусон

Роден през 1716 г. в провинция Сетсу, Япония

Починал през 1783 г. в Киото, Япония

Нощна орхидея
бяло цвете,
скрито в аромата си
…
Цъфнали шипки –
сякаш виждам пътя
за родния дом
…
И аз ще умра,
ще зашумят и над мен
тревите сусуки
…
Вечерно слънце
отмина морето
и мъглата го погълна
…
Окапаха вишните –
между дърветата
надникна храмът
…
Цъфнали круши –
жена чете писмо
на лунна светлина
…
Опашка на фазан –
настъпи я
пролетния залез
…
Със студена луна –
прислужник в храма
цепи дърва
…
Празнува селцето –
от лятната горичка
долита птича песен
…
Цъфнала рапица –
на изток луна,
слънце на запад
…
Есенна вечер –
час за разтуха
в този кратък живот

Кобаяши Иса

Роден през 1763 г. в Кашивабара, Япония

Починал през 1828 г. в провинция Шинано, Япония

Животът ни уви,
е капчица роса.
И все пак, и все пак …
…
Нова година –
сънувах родния край.
Каква тъга!
…
Хора –
обрулени листа.
Падат тук, падат там.
…
Сред цветовете на чая
врабчетата
играят на криеница.
…
Ружи
край сиромашкия зид.
Колко години …
…
Нова година.
Все същата си е
колибата на сиромаха
…
Когато умра,
наглеждай моя гроб,
щурче.
…
Сред снежната гора
отеква ехото
на стари времена.
…
Есенна вечер.
Стените
са мой събеседник
…
Щурче,
недей да тъпчеш
бялата роса.

Превод от японски: Братислав Иванов

Подбор на текстовете: Иванка Янкова