ГЛЕДНАТА ТОЧКА – статия на Габриела Цанева

Пред теб, читателю, е юбилейният, 20-ти брой на сп. „Картини с думи и багри“!

Есето, което исках да напиша като уводна статия имаше друго заглавие в съзнанието ми – „За цензурата и автоцензурата“, но то е твърде дълго и не изразява точно онова, което трябва да бъде същността на този текст. Може би по-подходящото е – „За разделителните линии“ – но и то характеризира най-същественото, което ис-кам да споделя. Защото всичко започва и свършва с гледната точка.

Основата, върху които изградих издателство gabriell-e-lit е уважението към личността и творчеството на всеки автор и диалогът. Трите стълба, които са в основата и развитието на списание „Картини с думи и багри“, са кореспонденцията с авторите, търсенето и отсяването на събития и нови творци в културното пространство и изборът и отразяването на събития и творци от миналото. Смисълът за съществуването на това издание намирам в идеята за смесване на различното, за успоредното му представяне – което, от една страна гарантира разнообразие, а от друга – дава възможност за собствена преценка на читателя.

Най-лесно е да се намерят онези творби и творци, които вече са оставили своя отпечатък върху историята, теорията и естетиката на изкуството, а и на света като цялостна съвкупност от случване и промяна. Да видиш и представиш пред читателската аудитория онова, което считаш важно, смислено и красиво, също – мислех доскоро – е лесно. Да представиш онова, което е пред погледа ти – през погледа си… Оказа се, че не е така.

Най-трудна е онази най-съществена, същностна част от всяко периодично издание за съвременно изкуство, а именно – живото изкуство, с което общуваме.

*

За мен то се олицетворява от авторите, които ни търсят и намират, които предлагат своите произведения и своята гледна точка. Тук поставям и онези творби, които стават част от списанието благодарение на гост редакторите. През изминалите пет години и двайсет броя, гост редактори на списанието станаха двайсет трима автори, а авторите, представени в списанието са близо триста.

Тук е мястото да изкажа дълбоката си и искрена благодарност и уважение към всички, които се довериха на издателство gabriell-e-lit и списание „Картини с думи и багри“ и с личността и творчеството си го градят, утвърждават и развиват.

Между страниците на печатното издание на настоящия брой са събрани текстове и творби на 56 творци, както и информация за новите книги и автори на издателството, към които се присъединиха още двама – известният поет Йордан Йорданов, и Тодор Балтаджиев, който направи своя дебют.

*

Ще обърна вниманието на читателя и към новите автори на списанието, не само защото присъствието им е вдъхновяващо, а защото те дават перспективите в развитието на всяко издание.

В този брой те са 16 – някои от тях сами ни намериха, други – чрез гост редакторите, а трети се оказаха „пред погледа ни“ случайно, или благодарение на сътрудничеството ни с галерии и творчески общности – Ваня Колева, Галина Розора, Драган Ристич, Икуйо Йошимура, Кръстьо Хаджииванов, Олена Матижева, Пламен Георгиев, Свитлана Самарская, Соня Гупта, Станимира Георгиева, Тодор Балтаджиев, Туко Рамирез, без да включвам Дейвид Георгиев и Мария Димитрова, чиито творби от участието им в конкурса „Черешовите води на българската танка“ представихме в бр. 2/2023, както и Баня Нацуиши и Христо Хаджииванов, стихове на които представихме като допълнение към статиите на Драган Ристич и Маргарита Нешкова.

Художниците Валентин Бакърджиев и Радко Мурзов станаха част от настоящия брой чрез анонс и репортаж за техни изложби.

Много емоционално за мен бе представянето на Билал Лайпанов, чиито стихове и биографични бележки получих от проф. Цонка Великова. Един непознат за българския читател поет, интересна творческа личност с европейско измерение, чиято чо-вешка история е така топло споделена и поднесена на читателя. Много щастливо бе докосването ми и до личността и творчеството на Драган Ристич – име, познато на всеки, който има досег като поет или читател до хайку и източните поетични форми чрез представянето му от Димитър Анакиев и личната ни кореспонденция.

Пълнокръвен и автентичен щрих към списанието и нашия човешки опит оставят трите украинки – Галина Розора, Олена Матижева и Свитлана Самарсакая с техните разкази, достъп до които получихме чрез Даниела Горчева и Невена Лилова /единствени до момента гост редактори, които не са автори на списанието/.

*

Много важна за развитието на списанието считам рубриката „Гостува ни“. Нейният облик се променя и разширява, а все повече автори стигат чрез нея до нашата читателска аудитория. И в този брой репортажи на Ваня Колева, Маргарита Нешкова и Христина Въчева ни правят съпричастни с интересни събития от страната и чужбина, а Драган Ристич ни дава поглед към личността, творчеството и новаторските идеи на Баня Нацуиши. Своята индивидуалност внася в списанието и индийската поетеса и редактор Соня Гупта с рецензията си за двуезичната поетична книга на нашите автори Стоянка Боянова и Минко Танев.

Дълбока тъга носи съприкосновението до творчеството на хора, които дълги години си чувствал близки в много измерения, а вече от тях са останали само словото и спо-менът. Рубриката „В паметта ни“ е именно мястото, което ги оставя в паметта ни – като личности, в цялата им пълнота. Така Борис Цветанов и Иван Селановски присъстват и в този брой с живото си слово.

В рубриките „Незаглъхващи гласове“ и „Без давност“ публикувахме стихове на Мара Белчева и статията на Захарий Стоянов „Кой“. Тяхното слово и днес звучи трагично-съвременно, болезнено-нужно и вярно. За рубриките „Паметта на изкуството“ и „На фокус“ избрахме художниците Генко Генков и Мария Примаченко. Всеки от тях – заради яркия талант, житейски път и оная диря в изкуството, останала след него.

И заради гледната точка.

*

Защото именно тя е онова ценно, заради което съществува изкуството, както и всяка културно-обществена изява, всяко човешко въздействие върху реалността.

Да се говори за „друга гледна точка“ е абсурд, защото всяка гледна точка е „друга“. Защото има много гледни точки. Всеки от нас гледа света с две очи и го вижда различно и по много начини и има своята гледна точка върху всеки аспект на света. Да има своята гледна точка и да я показва на другите – това е право на всяка личност и същността на всеки творец.

Духовен ексхибиционизъм – не е ли това същността и на всяко изкуство?! Неистовото желание на твореца да оголи душата си, да я извади от дрехата на тялото, да я вдигне високо и покаже на светло – гърчеща се рана, която пищи от ужаса на своята незащитеност. Изкуството е гледна точка, която кърви. Но душата обръгва, става холограма на своя носител; в огледало, в което светът се оглежда и в меч, който разсича… Какво?! Онова, което, според гледната точка на твореца е грозно и няма място в света.

*

Винаги съм оценявала способността си да вниквам и разбирам чуждите, различни гледни точки като положително качество на интелекта си, а толерантността си – като добра страна на характера си. Считам разностранните си интереси в областта на науката и изкуствата, както и съответстващото им образование като ценен товар, който нося в живота. Това е основата, върху която стоят издателство gabriell-e-lit и неговите издания. Именно те определят политиката и на това списание. Но – кога разноликостта се превръща в безличие, а толерантността те оставя без лице?

Списание „Картини с думи и багри“ от създаването си е отворено за всеки автор. Идеята на съществуването му е да бъде поле за изява на всеки, който иска изява и е потърсил нашите страници и мястото ни в електронния свят. Ролята на редакционния екип, включително гост редакторите, е да търси и представя нови автори и нови книги, да намира и отразява актуални събития в областта на изкуството. Ролята ми като главен редактор е да подбирам текстове, а не хора. Ролята ми като главен редактор е да дам лице на списанието, което да отразява света на изкуството в неговото многообразие, но да бъде различимо и ясно.

д-р Габриела Цанева, издател и главен редактор на сп. “Картини с думи и багри”