2 thoughts on “ГРАДЪТ – Габриела Цанева”

1. Поздравления, прекрасно ренсаку, Габи, което така успя да ме хване и заинтригува, че чак написах моя класически отговор по него така:

   ГРАДЪТ – ренсаку на Габриела Цанева
   ГРАДЪТ – класика на Т. Билчев
   *
   полумесецът,
   тънък като нокът, дращи
   небето над Витоша –
   градът сънува
   кошмара на комата си

   И сякаш нокът тънък, дращи полумесец
   на Витоша небето. А градът сънува
   единствения си любовен меден месец,
   кошмара на комата си кога дочува.

   *
   пред вратата на баща ми
   кльощава котка извива гръб –
   брани децата
   атаката на слабия –
   колко могъща

   Извива гръб пред бащина врата
   невзрачна котка, ала със деца.
   Тя брани ги от злобата в света –
   могъщата атака в слабостта.

   *
   дъждът – спасител
   и палач; днес само плач
   по рамото на планината
   градът се свива – здрач…
   и ближе кръв и рани

   И днес дъждът-спасител е палач –
   по рамото на планината плач.
   Градът се свива в лепкав нощен здрач.
   И ближе кръв и рани за илач.

   *
   вятърът – стихия
   свири на всичките ми струни
   кога ще изтрие
   облаците ми
   и мъглите ти, народе

   И свири вятърът-стихия
   на всичките неземни струни.
   Дали ще може да изтрие
   мъглите ти, народе буен?

   *
   след бурята – слънчев ден
   златният тен на тополите –
   убийци боде очите
   мазни усмивки и
   едни усвоени пари

   След буря слънчев ден изгрява.
   Бодат очи тополи мъртви.
   Убийци злато притежават.
   Усмивки зли лица откъртват.

   *
   снегът покрива
   всичко – мъртви надежди
   за чисто бъдеще… и
   отсечената ръка
   с автомата

   Надежди мъртви сняг покрива.
   И чисто бъдеще се скрива.
   Ръка, от автомат сразена,
   развява вятър в мъртва сцена.

   *
   ръката ти –
   краче на птичка
   между нас един бял лист
   или цялото
   мироздание

   Ръката ти – краче на птичка.
   А между нас бял лист се вее.
   Дали оная ученичка
   си пак? Над Бог коя живее?

   Цанева, Г. ЗАД ГЪРБА. С., 2023 г.

   14
   ОКТОМВРИ
   октомври –
   цялата палитра
   на природата пред мен,
   а в мен – очакваната
   пустош на ноември
   ***
   October –
   the whole palette
   of nature before me
   and in me – the expected
   wasteland of november

   ОКТОМВРИ – Т. Билчев – класика

   Октомври – палитрата цяла
   на дивната природа в мене.
   Очаквана и изгоряла,
   в ноември пустош грозна дреме.

   Октомври – цялата палитра
   на дивната природа в мене.
   И сякаш е с владишка митра,
   ноември в мене грозно дреме.

   27.12.2023 г. 21.21 ч.
   Русе Тодор БИЛЧЕВ

   Reply

2. Благодаря на Тодор Билчев за “класическия прочит” на моите танка стихове! Прекрасно е, когато поезията поражда поезия!

   Reply