ГРАВИТАЦИЯТА НА ПОЕТА – стихотворения на Тодор Билчев

НА ГРАВИТАЦИЯТА БИТИЕТО

Неземна гравитация шуми в кръвта ми,
подтискана от бремето на битието.
А тъкмо се докосна аз до същността ми,
и бучка пръст ме сваля мигом от небето.

Река след туй ме плисне, море ме посоли.
Дървета махат ми с ръцете си зелени.
Не може слънцето да се заобиколи,
щом сетивата за любов са заледени.

И крачиш раздвоен на битието в гьола.
Надолу то те дърпа. А искаш да летиш.
Душата ти отново е сама и гола.
Не можеш с никой съдбата си да споделиш.

Надеждата едничка само ти остава.
Че бит и гравитация са тъй различни.
Че за небесни, земните неща не стават.
Че тук единствено се минус с плюс привличат.

ИЗВЪНЗЕМЕН ОПИТ

Събираше поетът опит.
От мъка и стаена болка.
Тъга, с горчиво вино пита.
И рани във душата. Колко?

Любов несбъдната, нечута.
Приятелства, без грях разбити.
Надежда в очи на кошута,
от изстрел пред него убита.

Събираше. Поетът събра.
Напълни душа с цялото зло.
И чак тогава, слисан, разбра –
не бил е човешко същество!…

Тодор Билчев