ГРОЗНОПИС – разказ на Михаил Нонински, 10 г.
Преди много, много години, някъде в гората на правописните грешки, живеел малък пакостник на име Грознопис. Той бил известен с това, че развалял почерка на децата и понякога ги карал да грешат. Всеки ден Грознопис се укривал в различно училище, в някоя класна стая, под чина на някой ученик. За него разстоянията не били от значение, защото освен способността да пакости, той имал и вълшебни криле, които му помагали да лети бързо, от град на град, от страна на страна, да обикаля света и по този начин достигал до всяко земно училище. Децата не го харесвали, защото той ги карал да пишат грозно и неправилно, а заради грешките им се карали вкъщи. Пакостникът се радвал на делата си. Така преминавал всеки негов ден.
В едно не особено добро утро Грознопис се приготвил за обичайната си работа в любимия си клас. Тъкмо се бил заел с домашното на отличника в класа – Иво. Иво започнал да пише домашното си, но пакостникът хванал писалката му и буквите, които се подавали под ръката на детето, веднага се изкривявали. Иво видял, че написаното е грозно, но вместо да се притесни, обърнал химикалката си от обратната страна и изтрил всички думи. Тази писалка имала гумичка, която можела да трие мастило. Грознопис много се ядосал. Помислил и решил, че трябва да се отърве от писалката. Скочил в раницата на Иво и зачакал. Така детето го занесло със себе си у дома.
*
Когато слънцето се скрило и Иво заспал, Грознопис извадил химикалката от раницата, откъснал гумичката й и я хвърлил в огъня, който горял в близката камина. Докато бързал да извърши това зло, той не забелязал, че на бюрото на Иво имало още такива писалки.
Сутринта, когато детето се събудило и започнало да подрежда раницата си за училище, забелязало, че гумичката, която трие мастило, я нямало. Станало му тъжно, но си спомнило, че тя не е единствената, която има и просто сменило писалката.
Грознопис вече чакал с нетърпение отличника в класната му стая. Още през първия учебен час, когато Иво започнал да пише, Грознопис хванал ръката му и развалил красивия му почерк. Детето не се притеснило. То изтрило грозните букви и започнало да ги изписва отново. Пакостливият Грознопис застанал от изненада. Ядосал се, но после направил нещо, което не бил правил никога до сега. Той се загледал в буквите, които Иво изписвал. Те били така хубави, че дори на Грознопис му харесали. Той се усмихнал. Вече не бил сърдит.
След този ден Грознопис продължил да посещава всяко училище на Земята, но вече помогнал на учениците да изписват буквите си красиво, като тези на Иво, а децата му дали ново име – Краснопис, защото той вече им бил приятел.
©Михаил Нонински
“Истории за смели мечти”, автор Михаил Нонински, изд. “Книгоиздателство Медиа груп”, Враца, 2025 г.
Подбор: Людмила Данова
