ВОДНИТЕ КОЛЕЛА В ХАМА – пътепис на Боян Балкански

Пътят, по шосе, от София за Хомс, Дамаск и Тартус преминава през четвъртия по големина град в Сирия – Хама. При едно от тези пътувания решаваме да се отбием в този древен град на Близкия изток. Времето ни предлага подходяща възможност за това, тъй като зелената и цветна пролет се e настанила трайно в неговите прегръдки.

Навлизайки в града започва да ни обзема особено чувство към древната му история. За да го опознаем спираме колата на един площад, осенен в покрайнините с алепски дъбове, ливански кедри, плачещи ефратски върби, олеандри…

Хама! Градът на седем хиляди години! Това сочат неговите хроники, некрополи, крепостни стени и срутени храмове. За разлика от другите големи градове в ислямския свят, Хама е известен с лиричните песни на Саид Андалуси, със своите поетични балади и изповеди, любовни елегии, псалми, послания…

Впечатляващи са народните песни за измъчения керванджия, който води своята любима, за да й покаже чудесата на Хама, да послуша въздишките на многовековието.

*

В 1580 г. пр.н.е. Тотмен III завладява Хама и той остава владение на египетските фараони до Тал Ел Амарена (1444-1350 г. пр.н.е.), когато индоевропейските племена хети го нападат и той остава тяхно владение до 720 г. пр. н.е. В последствие в града се настаняват старите жители на Сирия – асирийците, а по-късно – вавилонците, персийците, гърците.

След смъртта на Александър Велики градът е завладян от сарацините през 335 г. пр.н.е. По-късно епифаните възстановяват красотата на селището, като в тяхна чест бил наречен Епифания. За да задоволят териториалните си апетити, римляните се настаняват тук в 64 г. пр. н.е. Те му определили статут на полузависим. След 386 години (350-та) той става владение на Византия, а в 638 г. е превзет от арабите, предвождани от Абу Абеида ибн Ал Гара.

В 1517 г. цяла Сирия е завзета от султан Селим I и попада под турско робство. През 1833 г. египетският „хедиф” (областен управител) отнема Сирия от турците, но след намесата на големите европейски държави (1840 г.) Сирия е върната на Турция. Отчасти през 1850 г. и окончателно през 1860 г. Франция се възползва от религиозните бунтове в Сирия и я завладява.

В 1861 г. войските на Наполеон III напускат страната. Французите се завръщат отново по време на Първата световна война (1920 г.), докато през 1940 г. я окупират германците, за да получи независимост на 16 септември 1941 г.

*

Краткият исторически профил на Хама е достатъчен, за да пренесе мислите ни далеч в дълбоката древност и да разберем колко интересен е този град.

В него виждаме и един от най-характерните му символи – римските водни колела. Тук ги наричат Ал-Мамурие или Ал-Жесарие и са част от чудесата на Ориента.

Те са построени от незнаен майстор. Цялата конструкция е дървена, без да е забит нито един гвоздей. Това е станало преди двадесет века.

Град Хама, Водните колела

И днес тези древни мелиоративни съоръжения, с огромни главини, спици, перки и кофи, обрасли със зелена плесен и мъхове, загребват вода от р. Оронт и я изливат в каменни улеи, насочени чрез каменни корита към градините и парковете на Хама. При всяко превъртане колелата издават специфично скриптене, сякаш ни привикват да ни разкажат исторически спомени за изминалите две хилядолетия на града.

*

Крива и тясна уличка ни отвежда към известния сарай на Азъм паша, известен със своя разгулен живот, но и ценител на изкуството. По негово време в Дамаск и Хама са построени дворци и джамии, които със своите архитектурни форми, фина вътрешна украса и редки гравюри са безценни паметници на арабското изкуство.

По средата на озеленен двор блика фонтан под буйна корона на магнолия. Според старите жители на града, това рядко дърво е посадено от пашата през 1740 г., донесено чак от Китай в чест на любимата му жена.

*

Дворецът е един от перлите на източното изкуство, украсен с причудлива резба, седефени бисери и слонова кост. Над сводестите врати са изписани с позлатени арабски букви мъдрости от Корана и стихове от поетични творби. Вътре в преддверието има друг, мраморен фонтан с 54 чучура. Водата за него е доведена с водопровод от каменните корита на Ал-Мамурие. Куполът в централната сграда на двореца е украсен с мозайка от позлатени плочки. Писалището на местния владетел е с орнаменти от седеф и слонова кост. Същото се отнася и за столовете, миндерлъците и камината. В една от залите на музея е изложена подова мозайка, смятана от някои познавачи на това изкуство за единствена в света.

В една дворцова зала се пази фермана на султан Мурад (или Селим), написан със златни букви върху фино ощавена кожа. Ферманът съдържа напътствия за управлението на Хама. В музея се съхраняват много документи, наредби, свидетелства, та дори и родословното дърво на знатна фамилия, което грижливо е водено и допълвано цели петстотин години.

*

Отново погледите ни са обърнати към магнолията, за която тук има поверие, че който я помирише, веднага умира. И днес някои хора вярват в това.

С подла хитрост някогашният владетел се възползвал от суеверието на жените в харема. Чрез цветовете на растението той отмъщавал на всяка жена, решила да накърни неговото щастие и достойнство. В спалнята на заподозряната в изневяра поставял цвят в златна ваза. Въздухът се изпълвал с отровен дъх и на сутринта намирали мъртва жената, която е опетнила брачния харемски съюз.

Хама! Не ни остава време да я разглеждаме подробно. Надяваме се това да се случи друг път.

Боян Балкански