ХОРИЗОНТИ – ЧЕТИРИМА ШВЕДСКИ ПОЕТИ
ПРЕДСТАВЯТ МИРА ДУШКОВА И СЕВЕРИНА ФИЛИПОВА
НЕЛИ ЗАКС
*
Винаги празното време
е гладно
за тленните гравюри –
В нощния флаг
със всички чудеса завити
не знаем нищо друго
освен че твоята самота
не е моя –
Може би знаем, че един сън – сбъднат в зелено
или
една песен
могат да проблясват от преди-рождението
и че от моста на въздишките в нашия език
се чува на дълбините тайното бучене –
*
Щом си затворя очите
Слънца се търкалят към своето време
изоставят и въпреки това обитават
златисто местожителство
Минералът знае пътя
към спестената вечност
вече обездвижена
изпаднала в несвяст от любов.
ЕДИТ СЬОДЕРГРАН
ЕСЕННИ ДНИ
Есенните дни са прозрачни
и нарисувани върху златния грунд на гората…
Есенните дни се усмихват на целия свят.
Толкова е хубаво да заспиш без желание,
преситен от цветята, уморен от зеленината,
с червения венец на виното до възглавницата…
Есенният ден не жадува нищо вече,
неговите пръсти са неумолимо студени,
в сънищата си навсякъде вижда
бели снежинки непрестанно да падат…
ЗВЕЗДНА НОЩ
Безсмислено страдание,
безсмислено очакване,
светът е празен като твоя смях.
Звездите падат –
студена и прекрасна нощ.
Любовта се усмихва в съня си,
любовта сънува вечност…
Безсмислен страх, безсмислена болка,
светът е по-малко от нищо,
от ръката на любовта се изплъзва в дълбочината
пръстенът на вечността.
ПЕР ЛАГЕРКВИСТ
*
Царството на утринта с небето си от пчелен мед
лежи и чака със затворени очи,
със затворените очи на всички цветя.
Красиво като жена, като хиляди жени,
то лежи и жуми с цъфтящи очи,
лежи и чака под медното си небе
своя крал – безцеремонния ден.
*
Искам да благодаря за цветята и облаците,
за дърветата и лятното небе.
за хладната утринна светлина
и вечерния вятър, който милва калуната.
Като някой, който си заминава от една гостоприемна къща,
където нищо не му липсва, където всичко му е предложено,
искам да благодаря на къщата, в която гостувах, на човешкия дом.
С ръка на портата искам да погледна назад, сякаш
бих могъл да запомня това, което оставям,
и после отново искам да гледам напред, макар и бездомен.
ХАРИ МАРТИНСОН
*
Помня една вечер:
високата хвойна, мокра от дъждовните капки,
свежата влага,
хваната между игличките,
в прозрачни капки, събрани във водни призми,
и когато хвойната потрепна,
призмите се разпръснаха внезапно от удара на вятъра.
Прозрачният миг сам падна долу.
Тогава си помислих: така се счупва яснотата,
подобно на прозрачни капки, разбити
на роса и на мъгла.
Много рядко някой може да се приближи
тъй плътно до мига.
КРИСТАЛНА МОЛИТВА
Дървото докосва
с тънка измръзнала вейка
прозореца на есенно-спокойната вода:
няма ли да замръзнеш скоро.
Не ме оставяй да се люлея на вятъра
далеч от теб.
Остави ме да потъна долу в твоя кристал.
Завържи ме в себе си,
ти, която в зимата поглъщаш пролетта.
Завържи ме в себе си като в неподвижен космос,
където звездите са само светлината и истината,
но не и животът.
Завържи ме в себе си,
където кристални лъчи живеят в светлина и истина,
далеч от живот и смърт.
Подбор: Свежа Дачева
превод от шведски: Свежа Дачева, Северина Филипова и Мира Душкова
из Антологията на шведската поезия “Благодаря за цветята и облаците”, съставители и преводачи Свежа Дачева, Северина Филипова и Мира Душкова
