В ревюто си за дебютната стихосбирка „Да те докосне ангел“ Людмила Данова представя Христина Христова като автор с ярко духовно присъствие и дълбоко хуманна поетична чувствителност. Текстът проследява основните тематични линии в творчеството ѝ – светлината и ангелското начало, движението и мечтите, сблъсъка с реалността и моралното устояване – и очертава поетесата като глас, който съчетава искреност, мелодичност и вътрешна сила.

ХРИСТИНА ХРИСТОВА И „ДА ТЕ ДОКОСНЕ АНГЕЛ“ – ревю-рецензия на Людмила Данова

Ревю на творчеството и личността на Христина Христова

Познавам Христина Христова отдавна, запознахме се на литературна среща във Враца преди години. С нетърпение очаквах нейната дебютна стихосбирка „Да те докосне ангел“. Тя бележи първия самостоятелен и изключително откровен поетичен опит на Христина Дръндийска с предначертан път към бъдещи творчески реализации.

Нейният житейски и творчески път, свързан с гр. Оряхово, Пловдив и Враца, съчетава точните науки (инженер–технолог) с фината чувствителност на словото, което ѝ носи признание в местния печат, различни алманаси и членство в Конфедерацията на българските писатели, клон Враца.

Преминавайки през поетичния свят на авторката откриваме, че може да бъде разгледан в няколко основни направления:

Светлината, ангелското присъствие и духовната лечебна сила

Стихосбирката се открива към читателя с авторски предговор и с дълбоко хуманно кредо – човекът е създаден, за да носи любов, доброта и съзидателност. Заглавният мотив за Ангела не е просто религиозен символ, а метафора за вътрешния глас, интуицията и чистите послания на душата ни. Авторката вярва, че невидимият свят ни дава знание, а най–висшият земен израз на това знание е споделената човешка близост. В нейно стихотворение прегръдката „просто ей така“ притежава глобална, почти космическа сила – тя е лек за света чрез голяма любов и доверие.

Пътят, движението и силата на мечтите

В своите стихове авторката развива темата за житейския път като безкомпромисно движение напред. Философският парадокс „напред се движим, та макар и неподвижни“ улавя идеята за вътрешното израстване, дори когато външните обстоятелства ни заставят да спрем. Силно застъпена е вярата, че целите и мечтите са ни „отредени и наречени“, стига да имаме смелостта да не стоим на едно място, а да вървим, подкрепяни от хората около нас.

Сблъсъкът с реалността и моралният отстоятел

Поезията на Христина Дръндийска не е наивно романтична. Тя ясно осъзнава, че реалният свят извън римите е „нов, властен и различен“. Тук се усеща по–сериозен, леко меланхоличен тон – светът често пречупва хората, кара ги да мълчат, да се борят сами и понякога да падат сломени или безразлични. И точно в тази точка се появява основният мотив на стихосбирката – устояването. Поетесата призовава към съхраняване на добротата, честността и справедливостта, въпреки суровостта на битието.

В заключение искам да кажа, че творчеството на Христина Дръндийска действа като своеобразен „благослов за душата“. Нейният стил е достъпен, искрен и мелодичен, лишен от сложни модернистични метафори, за да може посланието да стигне директно до сърцето на читателя. Това е поезия на надеждата, която ни напомня, че въпреки трудностите на реалността, духовното начало и човешката доброта винаги трябва да триумфират.

Книгата е издание на Издателство БЪЛГАРИ, София, 2026, художник на корицата е Елена Кабанова и компютърно оформление Николай Тодоров.

На добър час на книгата и нека ангел докосне всички, които я прочетат.

ЗА АВТОРА

Христина Христова Дръндийска е родена в гр. Оряхово. Средното си образование завършва в родния си град, след което учи в Института по хранителни технологии – Пловдив. Работи като инженер-технолог във Враца.

Участва със свои стихове в алманаха „Под лъчите на слънцето“ (от 8 до 13) и в сборниците „По следите на козлодуйските думи–3“ и „Това е есента, вълшебница добра–3“, където има поощрителна награда. Има публикувани стихове в местния печат.

Член е на Конфедерацията на българските писатели – клон Враца и на Поетичен клуб „Арфа“.

Людмила Данова