ИМПРОВИЗАЦИИ ПО ЙОВКОВ – стихотворения на Стоян Михайлов

С МЪКАТА „ПО ТЕЛЯ“ …

Импровизация по „По жицата“ от Йордан Йовков

В една каручка с мъката пътуват –
момиче болно, майка и баща…
Край пътя лястовича песен плува
и в нея се прокрадва радостта!

На Добруджа по пътищата прашни
те дирят лястовицата една,
в поверия които някогашни,
нас хората спасява от злина.

По жиците, провиснали от птици,
таз жрица търсят с белите пера…
О Боже, дай на тези мъченици
надежда, що за обич ни събра!

Тъй мъката, в гърди ни и да броди,
ще крачим неотлъчно в твоя път!
И радост ще делим със теб, несгоди –
като корав юмрук ще ни сплотят.

Поспира се каручката, отново
три сърца се взират все „по теля“…
Пак вечерта , с умора от олово,
скри ги в сиромашката постеля.

ИНДЖЕ

По едноименния разказ на Йордан Йовков

Българийо ти майчице страдална
и огън прекосила и вода…
Гордея се с борбата епохална,
ти водила за свойта свобода!
Дочувам още набези жестоки
на кърджалий със Индже отпред –
села бастисват лудо без посоки,
във пепелища тлеещи навред!
Край Бакаджиците земята плаче –
поредно Урум Еникьой гори!
Кара Фиджи с Дели Кадира мрачни,
раята изтезават за пари…
Но ето, че сърцето проговори
и сепна то Инджето за греха –
в Чукурово кесията разтвори,
та по жълтица сложи на леха…
Забрави походи за кръв, имане!
Ръката твърда вдигна и реши –
крило за слаби, отсега да стане,
във сълзи сиромаси да теши!
И се понесе името му в песен!
Жребецът бял-арабски полетя,
но не срещу села, сега понесен –
насилниците би по таз земя!
Вода си пак жерунска хубавица,
от седем кладенци далеч наля…
На връх Балкана, кацна като птица,
без страх по пътя за любов запя!
Заплака и страната за юнака –
с камбанен звън го славеше сега!
Лелееше, тъй скоро да дочака,
измъчената, горда свобода!

Стоян Михайлов