АРХИТЕКТУРНОТО НАСЛЕДСТВО НА СЕВЛИЕВО – статия на Венелин Терзиев за изложбата на арх. Белин Моллов
На 4 април 2023 г. в Градската художествена галерия „Асен и Илия Пейкови“ в гр. Севлиево се открива изложбата на арх. Белин Моллов “Архитектурното наследтво на Севлиено и други общини от РСО „Централна Стара планина“ (Априлци, Габрово, Дряново, Елена, Ловеч, Луковит, Тетевен, Троян, Трявна, Угърчин и Ябланица).
Изложбата съдържа 48 акварелни рисунки на известни сгради и пейзажи на градската среда от изброените по-горе селища на Район Централна Стара планина, с кратка информация за архитекта и историята на изобразените обекти.
Ето някои от акварелите, които са включени в експозицията.
Арх. Йозеф Вацлаф Шнитер (1852-1914) чешки архитект, работил през по-голямата част от живота си в България.
Една от най-красивите сгради в града. Тя е построена като жилищна сграда от Илия Денчев. Той е един от основните дарители за построяването на новата севлиевска църква „Света Троица” през 1870 г. Признание за неговите заслуги е избирането му за народен представител в Учредителното събрание. През 2008 г. сградата е удостоена с приза „Фасада на годината”. От същата година в нея се помещава Градската художествена галерия. Безценните творби на световноизвестния скулптор Асен Пейков и „космическата” живопис на неговия брат, художника Илия Пейков, преживели детството и младежките си години в Севлиево, са част от постоянните й експозиции.
Проектът на паметника е на италианския скулптор Арнолдо Дзоки (1862-1940). Официалното откриване е на 8 септември 1894 г. Изграждането му струва около 30 000 златни лева, като две трети са дарени от гражданите на Севлиево, Ловеч, Плевен и Търново. Върху 12-метрова каменна колона от римския град Никополис ад Иструм е поставена скулптурата на млада жена, която символизира свободна и независима България. Бронзовата фигура е изработена във Виена. В лявата си ръка държи лавров венец символизиращ загиналите за свободата на България, а в дясната – тръба, насочена към Македония, с която се отправя зов за обединение на всички български земи. Върху постамента са поставени четири бронзови плочи с текстове, които са подбрани от Петко Славейков. Паметникът е издигнат на място, където са обесени осем севлиевци по време на Априлското въстание.
Мостът е дело на Уста Колю Фичето (1800-1881). Известен е и като “Лъвов мост”. Построен и проектиран от Уста Колю Фичето през 1858 г. Това е един от символите, включени в герба на Севлиево. През октомври 1974 г., при разширението на моста, по повод годишнина от Руско-турската война (1877 – 1878), лъвовете са заменени с каменни композиции на историческа тема. Всяка от високите 1,80 м лъвски фигури е стъпила върху бетонен постамент, висок 2,80 м.
Идеята за изграждането на часовниковата кула в музей Етъра е на Лазар Донков. Той възлага на своя приятел чех – Хуго Ондерличка да проектира часовниковия механизъм, който се навива ръчно. Строежът на кулата започва през 1976 г. и за две години е завършен. За архитектурен образец се използва построената през 1778 г. часовникова кула в гр. Дряново, която е съборена през 1945 г. Камбаната има вековна история и любопитна съдба. Излята през 1904 г. в предградие на Санкт Петербург, тя е дарение от Иван Рашеев, представител на известна габровска фамилия. Камбанният звук приканва миряните за богослужение.
*
Арх. Белин Теохаров Моллов има повече от 50 годишен опит в областта на устройственото планиране и градското развитие.
Роден е на 23 октомври 1946 г. в Русе, където през 1964 г. завършва с отличие Първа гимназия „Христо Ботев”. Същата година е приет за студент по архитектура във Висшия инженерно – строителен институт – София. Дипломира се през 1969 г. в катедра градоустройство. От септември 1969 г. до април 1971 г. работи в проектантската организация в Русе. След 1971 г. е работил 20 години в КНИПИ „Софпроект“ – Дирекция „Генерален план на София“, където е ръководил интердисциплинарни екипи за концептуални и конкретни градоустройствени разработки. Участвал е в работата по устройствени планове на градове в Алжир, Виетнам, Либия и Мозамбик. Бил е директор на КНИПИ „Софпроект“ – Генплан от 1986 до 1990г.
След 1990 г. е съветник в Столичния общински съвет, зам. министър на МРРБ, съ-председател на преговорната позиция „Регионална политика“ по договора за присъединяване на България към ЕС, съветник в политическия кабинет на Министъра на РРБ. Специализирал е в „Даунинг Колидж“ в Кембридж Великобритания; Университета на Южна Каролина, Колумбия – САЩ; „Ново градско развитие и обновяване“ New Town Development and Urban Renewal, Programme – Korea International Cooperation Agency (KOICA) – Сеул; Европейския институт по публична администрация в Маастрихт, Холандия; USA World learning institute – USAID; Training Course for Bulgarian Policy Makers in EU accession и др.
Той е хоноруван преподавател по специалността урбанизъм в УАСГ, модератор на Обществени форуми. Ръководил е колективи за изработване на нормативна база в областта на устройството на територията и програми за регионално и пространствено развитие, управление на местно и регионално ниво, европейска интеграция и прилагане на Кохезионната политика на ЕС. Участвал е в експертната група на Съвета на Европа за разработването на „Хартата на градовете“.
Бил е методически ръководител на редица общински планове за развитие и областни стратегии; разработване и управление на проекти по Структурните фондове на ЕС, стратегическо планиране и управление, интегрирано градско възстановяване и развитие, консултации и обучение на местни и регионални власти, макрорегионални стратегии на ЕС, градска регенерация и устойчиво развитие. Има международна квалификация по териториално и селищно устройство, регионално развитие и управление, стратегическо планиране, урбанизъм, устойчиво градско развитие и планиране.
Проявява специален интерес към архитектурното наследство. Рисува с акварел паметници на културата. Организира множество самостоятелни изложби в страната и чужбина с което популяризира богатото историческо наследство на България.
Материала подготви Венелин Терзиев
източник: брошура, издание на Градска художествена галерия “Асен и Илия Пейкови” – Севлиево
