ИЗПОВЕДИ – поетичен дебют на Цветелина Деловска
КАК ИСКАМ
Как искам времето да върна
и пак силно да те прегърна,
още миг очите ти греещи да зърна
и тъгата в радост да превърна!
Как искам твоя глас
отново да чуя аз,
дори да ми крещиш
и за нещо да виниш…
ще мълча и ще търпя
и от радост ще горя!
Как искам отново да чувам
смеха ти силен,
и по детски невинен,
стоплящ ме и в най-студените моменти,
като мелодия от стотици струнни инструменти!
Как искам да склоня глава на твоето рамо,
да усетя сърцето ти голямо
как силно тупти
и не с думи, а само с очи
да си говорим аз и ти!
Как искам да изпеем
още много песни,
в които да слеем
нашите гласове,
а те да звучат
като един
и да ехтят,
дори когато замълчим!
Как искам всичко това
да е просто сън,
от който нямам търпение да се събудя
и отново да те видя,
а ти да ме помилваш
с твоята силна мъжка ръка
и така да успокоиш моята душа!
Събудих се, но теб те нямаше
и не ме чуваше,
защото ти сега сънуваше
своя вечен сън, от който не ще се събудиш
да ме видиш и нежно и топло целунеш!
Но спи спокойно, аз го направих –
целунах те, макар и последно
и някак безследно
по лицето студено!
Как искам не времето, а теб да върна, но не мога
и за това за душата ти ще се моля на Бога!
Как искам …
но уви само зъби стискам!
НЯМА НОЩ, НЯМА ДЕН
Няма нощ, няма ден –
ти си ден, вътре в мен.
Ти си в моите мечти,
в мислите ми и в сълзи.
Няма нощ, няма ден.
Искам да си все до мен
в радост и тъга
да държиш моята ръка!
Няма нощ, няма ден –
бъди винаги с мен откровен,
както бе в първия ден!
Няма нощ, няма ден
искам сърцето ти само за мен,
а мислите ти да държа в плен!
Няма нощ, няма ден
не бъди никога към мен студен,
топъл, както в първия ден!
Няма нощ, няма ден –
все същия си ти за мен,
както в онзи, първия ден!
Гледам те с очи –
горещи искри…
Не забравяй за мен
нито нощ, нито ден
Няма нощ, няма ден
ти си щастие за мен,
искам все да си така –
огледалото на моята душа!
НА ДЯДО
Все още гласът ти чувам нощем,
но някак в далечина, като изгубена душа.
Търся те – тук и там, като мъничко камъче в океан,
но от теб остана само и единствено блян.
Затворя ли очи виждам лицето ти,
отворя ли ги – изчезнал си ти!
Щастлива ме прави това, че оставил си в мен
една неизбледняваща следа!
Тя е вътре в мен и там ще остане
до последния ми ден!
Снимки гледам, спомени връщам
и мисловно те прегръщам!
Отказвам да приема, че това е края,
не спирам да се моля да се видим,
макар и да е само в Рая!
Чакай ме там,
но кога при теб
ще дойда
все още не знам!
ДУШЕВНА ИЗПОВЕД
Слънце грее, птичка пее,
а душата в мен чернее!
Смея се на глас и пред всички вас,
но стродам всъщност мълчаливо аз!
Защо ви е да знаете за мен,
че мъка ме разяжда всеки ден?
Нима болката ще спре
и аз ще бъда отново онова
наивно и щастливо хлапе?
Нима ако заплача открито пред света
ще променя своята нелека съдба?
Често сматат ме за непукист,
често казват, че съм егоист,
но само аз си знам какво ми коства
да съм силна
непоклатима като скала!
Често чуват ме да пея
и обсъждат как живея.
Но само аз си знам
какво е да си вътре сам!
Лесно е да виниш,
а трудно да простиш –
затова никого не виня
и съм готова за всичко да простя!
Цветелина Деловска
