ЖАСМИНОВ ДЪЖД – поезия на Павлина Петкова

*
Бях
сънна.
Жасминов
дъжд заваля
по клепачите.

*
По
залез
картина –
стих и небе.
Светът зачева.

*
На
воля
плисва дъжд.
Вятърът – свит
зад комините.

*
Не
чака
времето –
развързани
неспирни коне.

*
Надежда има.
Тя се връща
с птиците
в света
скъп.

*
Две
птици
заедно
към изгрева
на щастието.

*
Дъжд.
Ромон.
Вълшебства.
Вселената вън –
пърхащи крила

*
И
мечти –
хвърчила
като криле,
до висините.

*
Към
небе,
ширини
и върхове –
път към Безкрая.

*
Пек,
август
прежуря
треви, земя
с огнен връх – лава.

*
От
лято
спомен скрих
в раковина
за слънчеви дни

*
Тя
вехта
китара
е душата.
Забравен мой сън.

*
Ти
лунен
отблясък.
Вълшебство от
нощна музика.

*
На
плещи
мисли все
непосилни –
оловна тежест.

*
А
мними,
фалшиви
приятелства
вятърът мете

*
Път
няма,
ни брод през
реката към
теб, моя любов.

*
Как
плахо,
смирено
сърцето ми
плаче за обич.

*
Сън
ли си,
поличба?
За любовта
граници няма

*
Там –
нощта
с далечни
съзвездия.
По друми ходя.
Диря любовта ти.
В стиховете те търся,
облян сред земна топлина.

*
Зов.
Отвъд
зимата
си прави път.
Сменя есента.
Срещи и раздели
по земните орбити.
От камината слънцето
наднича за поредния ден.
Да открием отново любовта.

Павлина Петкова

Из “Жасминов дъжд”, апева, изд. “Астарта”, Пл., 2023 г.

прочетете книгата в е-Библиотека gabriell-e-lit като последвате активната връзка горе