ЖИВОТЪТ – поезия на Деси Цветкова

„За него — Живота –
направил бих всичко. —
Летял бих
със пробна машина в небето“

Н. Й. Вапцаров

НАПРЕД

Не спирам пред нищо,
което ме връща назад,
не спирам, не зъзна,
не чакам, не искам.
Единствено в мрака
аз чувам звук на лешояд,
от мършата бягам,
вонята ме потиска.

Но вярвам във всеки,
в целувка и в клетва,
в оброчище, в облог, в недоимък,
в секунда на щастие.
За връзка слънчогледи
бих литнала, светвам,
последните капчици вяра
бих дала за причастие.

И странно ме гледат,
понякога сочат, завиждат,
но аз съм влюбена в живота,
без него съм бездна.
не спирам пред нищо,
прекръствам се трижди.
Смъртта е хищник
за тези без вяра,
но аз съм съзвездие.

ШАНСОВЕТЕ

Стремглаво се втурнаха чувствата,
сякаш лава изригна от древен вулкан.

Разтопиха леда,
по билото препуснаха,

спасиха ме от нов ледников период,

съживиха отдавна заспали мечти,
досега скрити в забравен буркан…

И прогледнах, и чувах,
и усетих вкуса на горящия лед.

Вече мога да дишам отново,
за живота получих повторно билет…

11.09.22

Деси Цветкова